— Мислиш ли, че Стъмп е безопасна? — пита Ламонт и кима на сервитьора.
— Какво имаш предвид?
— Мисля, че знаеш какво имам предвид.
Тя се спира на зеленчуци с винегрет и двойна порция риба тон карпачо с уасаби. Той си поръчва обичайната пържола. Със салата. Без картофи.
— Близки приятели сме — казва Уин. — Работим и се забавляваме добре заедно.
Очевидно е, че Ламонт иска да разбере две неща, но не може да се застави да го попита. Дали е влюбен в Стъмп и дали му е разказала какво се е случило преди години, когато се е напила в Уотъртаун.
— Нека попитам отново — казва тя. — Безопасна ли е?
— Нека ти отговоря отново. Близки приятели сме. Чувствам се напълно безопасно. А ти?
— Очаквам в понеделник да се върнеш в отдела — казва Ламонт. — Не съм сигурна доколко ще можеш да работиш с нея занапред. Освен, разбира се, ако няма убийство и тя не се появи с онзи свой нелеп… камион. Което ме води до последната тема. Организацията, която е основала.
— Фронт.
— Какво ще правим с нея?
— Не мисля, че изобщо можем да направим нещо — отвръща Уин. — Задвижила се е като фронт, напълно оправдава името си. Няма да успееш да се отървеш от нея.
— Нямах предвид такова нещо — казва Ламонт. — Питах се дали не е по-добре да помогнем. Ако това ще й достави удоволствие.
— На Стъмп?
— Да, на нея. Да я направи щастлива. И безопасна.
— Ако бях на твое място, бих го направил — казва Уин. — Спокойно може да се каже, че е умна идея.