Уин си помисля за Стъмп и злополуката с мотора й.
— Нямам представа.
— Много внимавай, миличък. Особено с мотора. Иска ми се да не караше това нещо.
И ламинира поредния дафинов лист.
Когато цената на бензина е стигнала три долара за галон, Уин е продал хамъра си и е купил това дукати. И после — ама че съвпадение. Около седмица по-късно Ламонт да излезе с нова политика — само следователите на повикване могат да пътуват до дома си със служебните автомобили.
— Е, поне за тази вечер желанието ти е изпълнено. Трябва да заредя стария ти боен кораб с бензин — казва той. — Ще ти го върна утре. Макар и да нямаш работа зад волана.
Не може да я спре. Така че е по-добре поне да е сигурен, че няма да закъса някъде по пътя. Нана има склонност да забравя за разни баналности като това да държи резервоара пълен, да проверява маслото, да държи регистрационния талон в жабката, да заключва вратите, да пазарува, да плаща сметки. Ей такива дреболии.
— Дрехите ти ще са чисти и хубави. Както винаги, миличък. — Посочва сака върху плота. — Каквото докосва кожата ти, прави магия.
Той угажда на още един от ритуалите й. Тя настоява да пере на ръка работните му дрехи в специална смес, от която миришат на билкова градина, после ги опакова в мека бяла хартия и ги връща в сака. И така всеки ден. Нещо свързано с обменянето на енергии. Изсмуква негативното от него, докато се бъхти, после вкарва билките на боговете. Каквото и да е, стига да е щастлива. Не е нужно някой да знае какви неща прави.
Мис Кучка се размърдва и отпуска глава върху крака му. Нана поставя листо върху парчето скоч. Взема кибрит и запалва цветното кандило пред архангел Михаил.
— Някой ръчка нещо и ще си плати. Прескъпо ще си плати.
— За нея е нормално да ръчка нещо — казва той.
— Не е Черупката. Някой друг. Нечовек.
Нана няма предвид животно или камък. Нечовеците са опасни хора, неспособни да изпитват любов или угризения. С други думи — социопати.
— Веднага се сещам едно име — казва Уин.
— Не — поклаща глава Нана. — Но тя е в опасност.
Той се пресяга и взема ключовете от колата — окачени са на протегнатата керамична ръка на малка египетска статуетка.
— Опасността й помага да не се отегчава.
— Миличък, няма да излезеш от тази къща, докато не си сложиш листата в обувките.
Той се събува и нагласява дафиновите листа, като внимава да са обърнати в правилната посока, според инструкциите на производителя.
— Днес е денят на богиня Диана, която владее среброто и медта — казва Нана. — А медта е старият метал на луната. Освен на топлина и електричество, тя е проводник на духовна енергия. Но внимавай. Лошите хора я използват, за да си прокарват измамите. Затова я крадат толкова много напоследък. Защото лъжата е на власт. Тъмният дух на ненавистта и лъжите властва сега на планетата.
— Прекаляваш с гледането на Лу Добс.
— Обичам този човек! Истината е твоята броня, миличък. — Нана бърка в джоба на дългата си пола, вади малка кожена кесия и я тика в шепата му. — А това е мечът ти.
Уин развързва връзките. Вътре има лъскаво петаче и малък кристал.
— Винаги ги носи — казва тя. — Заедно те образуват кристална магическа пръчка.
— Страхотно — отвръща той. — Може пък да превърна Ламонт в жаба.
Малко след като Уин тръгва, Нана отнася кутийка сол кашер горе в банята, по чиито ъгли висят осмоъгълни огледала и отразяват негативната енергия към изпращача й.
Никога не си ляга нечиста, не иска да позволи на мръсотиите на деня да продължат в сънищата й.
Безпокойство. Усеща присъствието на нечовек. Малък, изпълнен с палавщина и лошотия, негодувание и гордост. Изсипва сол под душа, пуска водата и произнася още едно заклинание.
Солта в краката й изсмуква лошата енергия от нея и я отнася в канала. Нана завършва душа с отвара от магданоз, градински чай, розмарин и мащерка — приготвила я е сутринта в желязно котле. Полива се с ароматната течност, за да пречисти аурата си, защото работата й я кара да контактува с много личности, не всички от които са добри. Особено този. Нечовекът. Младият, който се спотайва някъде наблизо. Тук е и иска нещо от Нана. Нещо, което й е много скъпо.