Обаче стават и нещастни случаи…
Често — твърде често, за да са удобни за статистиката…
Там отвън, сред суровите и диви пространства.
После големите застрахователни асоциации правят разследвания и най-накрая въздъхват и се разплащат със собствениците.
… А пък товарните кораби успяват да излязат на пазара предсрочно, защото имат доста по-малко за ремонтиране, товарене и препращане.
Пести се време, задълженията се посрещат авансово, най-често се уговаря по-добра цена и по този начин се осигурява начален капитал за щурмуването на следващия свят.
Всичко това си е много хубаво. Но не и за застрахователните асоциации. Но какво ли може да се случи на един подвижен Ню Йорк, претъпкан с тежки машини? Ами някои му викат саботаж.
… Други — масово клане… Несанкционирана война… Светкавицата на Корго.
Но е писано, че е по-добре да подпалиш един град, отколкото да ругаеш мрака. Корго не ругаеше мрака… Много често.
В деня, когато се събраха на Домбек, Бенедик протегна ръка и се усмихна.
— Господин Сандор…
Щом стисна ръката му, усмивката му се обърна наопаки. После изчезна от лицето му. Стискаше изкуствена ръка. Сандор кимна и сведе очи.
Бенедик се обърна към дебелака с превръзката на окото.
— А вие сте Риса?
— Точно тъй, братче. Ще ме прощаваш, ама няма да ти стисна ръката. Религията ми не го позволява. Вярвам, че животът няма нужда от уверения в единността си.
— Разбира се — отговори Бенедик. — Едно време познавах един от Домбек. Беше контрабандист на гнил и се казваше Уортън Уортан…
— Той се присъедини към Великия пламък — рече Риса. — Което ще рече, умря. ИЦР го докопа преди две години. И той се вля в Пламъка при опит да им избяга.
— Така ли? — възкликна Бенедик. — Едно време той сам беше пристрастен към гнила…
— Знам. Чел съм му досието във връзка с друг случай.
— На Домбек е пълно с контрабандисти на гнил — обади се Сандор.
— О, така ли? Е, нека да си поприказваме за тоя Корго.
— Да — обади се Риса.
— Да — подкрепи го и Сандор.
— Човекът от ИЦР ми каза, че много застрахователни асоциации са изразили протест чрез представителите си в Интерстел.
— Вярно е — кимна Риса.
— Вярно е — потвърди Сандор и прехапа устна. — Господа, бихте ли имали нещо против да си махна краката?
— Съвсем не — отговори Риса. — Колеги сме и затова при нашите събирания трябва да цари неофициалност.
— Но моля ви — обади се Бенедик.
Сандор се наведе в креслото и натисна съответните бутони. Под бюрото му нещо тупна, след него — и второ. Той се наведе и се загледа в кухите си глобуси.
— Болка ли ви причиняват? — попита Бенедик.
— Да — отвърна Сандор.
— Нещастен случай?
— По рождение.
Риса вдигна една гарафа с кафеникава течност към светлината. Загледа се през нея.
— Тукашна ракия — обади се Сандор. — Бива си я. Прилича на ксмили от Бандла, но не можеш да се пристрастиш. Налейте си.
Риса си наля и цяла вечер държа гарафата на една ръка разстояние.
— Корго е унищожител на имущество — обади се Бенедик.
Сандор кимна.
— … и измамник на застрахователните компании, разрушител на планетарни тела, дезертьор от гвардията…
— … убиец… — додаде Сандор.
— … и зоофил — завърши Бенедик.
— … ъ-хъ… — млясна с уста Риса.
— … и такъв нарушител на общественото спокойствие, че трябва да бъде открит…
— … и предаден на Пламъка, за да се пречисти и прероди…
— Да, трябва да го намерим и да го убием — съгласи се Бенедик.
— Двата уреда… Тук ли са? — попита Риса.
— Да, фазовата вълна е в съседната стая.
— А…? — полюбопитства Бенедик.
— Другото е в долното чекмедже на това бюро, вдясно.
— Тогава защо не започнем веднага? — нетърпеливо попита Риса.
— Много добре — кимна Сандор. — Обаче се налага някой от вас да отвори чекмеджето. В кафявия стъклен буркан в дъното.
— Нека аз — обади се Бенедик.
След малко от него се изтръгна мощно ридание. Седеше с гръб към препълнените със светове рафтове и сълзите се стичаха по бузите му. Стискаше в ръце сърцето на Корго.
— Студено, мътно…
— Къде? — попита Риса.
— Малко пространство. Стая? Кабина? Контролни табла… Жужене… Студ и всичко е под някакви адски ъгли… Вибрации… Боли!
— Какво прави? — полюбопитства Сандор.
— … седи, полулегнал е — кушетка, вързан е за нея. До него нещо космато и спи. Криви… ъгли… всичко… накриво. Боли!
— „Уолъби“ в полет — обади се Риса.
— Накъде пътува? — попита Сандор.
— БОЛИ! — изкрещя Бенедик. Сандор дръпна сърцето в скута си.