— Да бомбардираме таламуса му с бета-частици.
— Хипнотично завръщане в утробата и възстановяване в предтравматичен момент от живота му.
— Още по-силен натиск на континуума.
— Месец и половина на курортен сателит и по два аспирина на всеки четири часа.
— Има една древна операция, нарича се лоботомия…
— Много течности и зелени листни зеленчуци.
— Наемете друг паранормален.
По една или друга причина шефът отхвърли всички тези предложения, а последното в момента просто беше невъзможно. Най-накрая болногледачката на Сандор, госпожица Барбара, уреди набързо въпроса — един следобед тя случайно се озова на верандата, докато Бенедик, който седеше там и си вееше с ветрило, пиеше ксмили.
— Леле, господин Бенедикт! — възкликна тя и се пльосна с цялото си достолепие в стола насреща му. После ливна в редлонадата си три пръста ксмили. — Направо да не очакваш — вие тук! Мислех си, че сте в библиотеката с момчетата и работите по онова строго секретно шушу-мушу, критичния проект, дето му викахте… яхния „Уолъби“ ли беше, как беше…
— Както виждаш, не съм — той беше вперил поглед в коленете си.
— Е, понякога е хубаво просто така да се размотаваш. Да поседнеш. Да се поотпуснеш. Да си починеш от това преследване на Виктор Корго…
— Ама моля ви се — вие не трябва да знаете нищо за това! Проектът е строго секретен, критичен…
— А също и шшшт!, знам. Милият ми Сандор — все приказва насън, при това колко много приказва! Нали разбирате, всяка вечер ходя да му оправям завивките и седя, докато се отнесе в страната на сънищата, горкичкото то.
— Ммм… да. Но все пак ще ви помоля да не говорите за проекта.
— Че защо? Да не би нещо да куца, а?
— Не!
— И защо тогава?
— Заради мене, щом искаш да знаеш! Нещо блокирах. Силата не идва, когато я повикам.
— О, колко неприятно! Значи вече не можете да надничате в мислите на хората?
— Точно така.
— Леле Божке! Ами хайде тогава да си поприказваме за нещо друго. Разправяла ли съм ви за онова време, когато бях най-скъпо платената куртизанка на Сордидо V?
Бенедик бавно извърна глава към нея.
— Неее… За онзи Сордидо ли ми говориш?
— Ам’че да! Лошата умница Барби, Най-разтропаната на света — тъй ми викаха. Знаете ли, там още пеят балади за мене.
— Да, чувал съм ги. Много стихове…
— Я му пийнете още едно. Едно време бяха изсекли образа ми даже на монета. Сега тя е колекционерска рядкост, разбира се. В цял ръст, телесен цвят. Ето вижте, нося си я на шията на верижка… Наведете се по-близо, верижката е къса.
— Много… много интересно. Ъ-ъ… такова… как стана?
— Ами то се почна със стария Прурия ван Тест, банкера от „Тест импорт-експорт“. Нали разбирате, той от сума ти време си падаше по синтоженски, ама като понатрупа годинките и усетил, че нещо му липсва. Та един прекрасен ден ми изпрати дузина хравиански орхидеи и диамантен жартиер заедно с покана за вечеря…
— И ти, естествено, си приела?
— Много ясно, че не. Е, поне първия път не. Много напираше, да му се не знае.
— И какво стана после?
— Чакайте да си забъркам още една редлонада.
По-късно същия следобед Риса, както си медитираше, се озова на верандата и видя госпожица Барбара. А до нея ридаеше Бенедик.
— Какво е нарушило покоя ти, братко мой? — попита той.
— Нищо! Нищичко! Чудесно е, прекрасно е — всичко! Силата ми се върна — усещам я! — и той избърса очите си с ръкав.
— Благословена да си, добра женице! — Риса сграбчи ръката на госпожица Барбара. — Простите ти съвети излекуваха моя брат по-добре от всичките тия скъпоплатени знахари, докарани тука за сума ти пари. В твоите думи прости се крие добродетел и Пламъкът най-много теб обича.
— Ами благодаря.
— Ела, братко, да се заловим отново за нашето дело!
— Да, хайде!… О, благодаря ти, Лоша умнице Барби!
— Недейте да ми викате така!
Очите на Бенедик мигом се замъглиха, щом пое в ръце разбрицаната кръвна помпичка. Той се облегна назад, започна да я гали и от двете страни на носа му се появиха влажни петна, които се разраснаха като охранени амеби, осъществиха митоза и се разляха да изследват околностите на горната му устна.
Той отрони дълбока въздишка.
— Да, там съм.
Примигна и облиза устни.
— Нощ е. Късно е. Примитивна постройка. Кална замазка със сламки в нея… Тъмно е… свети само лампата на машината и осветява…