Затова нанесе яростен удар с бронираното си коляно и улучи между краката на разузнавача, при което за миг силата в смъртоносната ръка потрепна. Тави отново заби шлем в лицето му, после още веднъж, и мъжът безжизнено се отпусна на земята.
Цялата битка отне три-четири секунди.
Тави се отдръпна от мъжа, гърлото му гореше.
Беше му трудно да диша с уста и той се уплаши, че вражеският разузнавач е повредил трахеята му, но след няколко секунди успя да си поеме дълбоко въздух.
Макс беше извадил меча си и вече се обръщаше, но реакцията на Тави се оказа по-бърза и лицето на високия антиланец пребледня.
— Кървави врани — промърмори той. — Капитане?
— Добре съм — задъхано каза Тави. — Видяха ли ни? Успяха ли да чуят нещо?
Макс се надигна на колене и бавно се огледа, после отново се просна в тревата.
— Щеше да има някакъв шум, а няма — той срещна погледа си с Тави. — Капитане. Трябва да дадем сигнал за атака сега.
Тави погледна безчувствения млад мъж, проснат в тревата. Протегна ръка, за да докосне предния ръб на шлема си, а пръстите му се намокриха с кръв.
— Знам — каза Макс, гласът му беше дълбок и твърд. — Знам, че не обичаш да убиваш. Знам, че те са от нашия собствен народ. Знам, че това е тежко и ужасно. Но това е война, капитане. Трябва да дадете заповед за атака.
— Сигнализирай на Красус — тихо прошепна Тави.
Макс облекчено въздъхна, кимна и се надигна.
— Не за атака. Нека се оттеглят до сборния пункт и да ни чакат там.
Макс се взря с широко отворени очи в Тави.
Тави продължи, докато бършеше ръцете си от кръвта със суха трева.
— Предай на Бойните врани да напуснат позицията си и да се оттеглят.
За няколко мига Макс остана безмълвен.
— Капитане — каза той тихо. — Възможно е повече да нямаме такава възможност.
Тави примигна към приятеля си.
— Тръгваме си, трибун. Получихте заповед.
— Да, сър — веднага се отзова Макс, но много тихо.
След това закрачи по тревата до мястото, където смяташе, Тави знаеше това, да започне да предава сигнали с ръце по линията на ездачите.
Макс се върна минута по-късно и се загледа как вражеските сили долу се измъкват от зоната на засадата, както и от техния обсег.
— Кървави врани, Калдерон. Защо?
— Защо не изгорихме четири хиляди наши сънародници? — попита Тави. Той посочи поваления разузнавач. — Виж го, Макс. Какво виждаш?
Макс се загледа в изпадналия в безсъзнание човек. После се намръщи и се приведе по-близо, след което дръпна туниката на мъжа леко настрани, преди да се надигне.
— Мускулите са изкривени, деформирани. Сигурно е бил прикован към колело или плуг, за да ги развие така — каза той тихо. — Има белези от камшик — дясната му буза потръпна в тик, за който, както Тави си мислеше, Макс не знаеше. — Те покриват раменете му. Има няколко и на корема. Белези от яка на врата. Той е роб.
— Той е бил роб — спокойно отвърна Тави. — В момента няма яка — той кимна към армията долу. — Искахме да знаем какво може да накара алеранци да се бият заедно с каними, Макс.
Макс направи гримаса и каза:
— Това са освободени роби.
Тави бавно кимна.
— Колко? — попита Макс. — Колко мислиш, че имат?
— Не би трябвало да са прекалено много — отговори Тави. — Снаряжението им е малко, ако можем да приемем въоръжението на тези хора за показател. И ако бяха наети в наистина голям брой, шпионите на Ерен щяха да чуят нещо за тях. Което има смисъл.
— Какъв? — попита Макс.
Тави кимна към легиона роби долу.
— Тези хора знаят, че ако загубят, са мъртви, Макс. Някои роби го намират за лошо, но болшинството — не. Мисля, че има много по-малко желаещи да се бият от тези, които просто искат да си седят кротко и да не се показват до края на битката.
— Но това ще ги накара да се бият, като врани, когато опре до тях — каза Макс мрачно.
— Да — тихо отговори Тави.
Макс замълча за минута. А после каза:
— Още по-голямо основание да заповядаш атака. Знам защо не го правиш. Великите фурии знаят, че съм съгласен с твоите принципи. Но много мъже ще трябва да умрат, за да ги спрат сега. Ти можеш да го направиш без загуби. В противен случай това ще ни струва скъпо.
— Не толкова скъпо, колкото да се създаде легион от мъченици — каза тихо Тави. — Ако съм прав, то точно в този момент четири хиляди роби са взели оръжие. Ако ние ги унищожим, Макс, ако се откажем от всеки роб в окупираната територия, за чийто живот никой в Алера не би дал и перо от врана, Насаг няма да има четири хиляди души свежа войска, готова да се бие. Той ще има четиридесет хиляди разгневени, възмутени доброволци. Научи историята, Макс. Канимите са я научили — Тави поклати глава. — Хората се бият най-яростно за живота си и за свободата си.