Сенатор Арнос, ръководителят на Военния комитет, заедно с дузина помощници и съюзници заемаха целия втори ред и Тави усети как студеният, пресметлив поглед на мъжа го преценява при влизането му.
— А-а — каза Гай. Дълбокият му, кадифен глас изпълни стаята, когато заговори. — Добре дошъл, капитан Сципио. Благодаря ви, че дойдохте.
Тави се поклони ниско пред Първия лорд.
— Разбира се, сър. С какво мога да ви услужа?
— Ние бихме искали да чуем за всички последни развития в хода на кампанията — отговори Гай. — Сър Сирил ме увери, че вие сте най-подходящ да разкажете накратко за случилото се тук — Гай посочи предната част на залата. — Ако нямате нищо против.
Тави още веднъж склони глава и отиде в предната част на залата. Той се поклони на събраните благородници и капитаните на легиони, пое дълбоко въздух, подреди мислите си и започна.
— Както всички знаете, Първи алерански удържа Тибър срещу нахлуването на канимите, още откакто те акостираха тук в нощта на червените звезди преди две години. Оттогава сме имали няколко големи сблъсъка с тях, както и множество малки схватки. Не беше лесно…
— Не би могло да е чак толкова трудно — прекъсна го сенатор Арнос. Сенаторът беше дребен мъж, модната му дълга коса беше сресана назад и събрана в опашка. — В крайна сметка начинаещ командир задържа нашественици, които превъзхождат собствения му полуобучен легион десет към едно или повече, ако вашата оценка на силите е точна.
Тави почувства проблясък от безпокойство и тревога при суровия, раздразнен тон в гласа на сенатора, и усети как те бързо се сливат във вълна от гняв към това, за което намекваха думите му. Тави си напомни, че ако някой иска да го дискредитира, провокирането на емоционална реакция би било идеалният начин да го постигне, и затова сдържа емоциите си.
— Редица фактори бяха в наша полза — отговори Тави със спокоен и равен глас. — Най-важният от тях беше разколът в командването на канимите, между водача на кастата на воините Насаг и водача на кастата на шаманите Сари. Успяхме да ги настроим един срещу друг и да осуетим първите атаки. Въпросът за техния брой не подлежи на съмнение, сенаторе. За тези две години той бе потвърден от множество източници.
— Да, да — нетърпеливо се отзова Арнос. — Въпросът, на който, сигурен съм, че всички искат да получат отговор, капитане, е защо все още не сте изхвърлили кучетата в проклетото от враните море. Числено превъзходство или не, вашите рицари превъзхождат всичко, което канимите имат.
Тави за миг просто гледаше мъжа. После си пое дълбоко дъх и каза:
— Центурион.
Маркус влезе, носейки Т-образно метално устройство с големина на хомот за товарен кон. Спря до Тави и вдигна предмета така, че всички да могат да го видят.
— Това — каза Тави — е канимско оръжие. Това е развитие на обикновения лък и го нарекохме балиста. Способно е да изстреля здрава стоманена стрела на почти две трети миля при благоприятен вятър, и удря с достатъчна сила, за да пробие нагръдника, човека в него и да излезе от другата страна.
Арнос завъртя очи и издаде лек звук на насмешка.
— Имам повече рицари, убити от това оръжие, сенаторе, отколкото от всяко друго в арсенала на канимите — продължи Тави. — Те използват отлични специалисти и почти винаги през нощта. Когато нашите рицари Аери опитат да се приближат, изглежда сякаш във всяка група каними има поне един от тези стрелци, и канимите са готови на всичко, за да ги защитят. Това оръжие е единственото, което успяхме да заловим в течение на две години, а канимът, който го използва, успя да избяга.
— Капитане — каза Върховен лорд Плацида със своя спокоен, мек глас, — можете ли да ни дадете представа колко ефективни са тези техни стрелци?
— Те нямат точността на опитен рицар на дърво, ваша светлост — отговори Тави. — Но са много близко до нея. И грубата сила на това оръжие с лихвите я компенсира. Като се има предвид, че очевидно имат заповед да изчакват появата на рицарите, скривайки присъствието си преди стрелбата, те се утвърдиха като ефективно тактическо противодействие.