Живеещите в определен район алеранци са много добре запознати с местните фурии и са в състояние да предприемат мерки срещу неговите войски. Като се отърве от тях, той едновременно премахва всякаква съпротива на териториите на по-голяма част от силите си, запазва хранителните си запаси, намалявайки броя на гладните усти, и в същото време ни обременява с бежанци. Сега ние сме принудени да търсим някакъв начин да ги нахраним, а също така да държим тук нашия ограничен военен контингент, разположен по такъв начин, че да ги предпазим от евентуална атака на противника, което пречи на самите нас да го атакуваме. Това е умен ход. Типичен за неговото мислене. И определено работи. Не сме имали загинали от глад, но липсата на достатъчно количество храна вероятно е причина за редица фатални заболявания миналата зима. Колоната с провизии, организирана от Исана, холтъра от Калдерон, може да ни подкрепи до прибирането на реколтата, но този бежански лагер е само един от многото, разпръснати в покрайнините на окупираната от канимите територия.
Настъпи миг на замислена, дори загрижена тишина.
— Капитане — попита Гай и дълбокият му спокоен глас прекъсна вселяващата страх пауза. — Предполагам, че сте се опитали да приложите обичайната доктрина на легиона в битките си срещу канимите.
— Да, сър — отговори Тави.
— И как бихте определили нейната ефективност?
— Тя има ограничена стойност, сър.
Гай огледа залата.
— Защо?
— Канимите не играят по правилата, сър — каза Тави.
В първия ред капитан Майлс явно се беше възстановил достатъчно, за да се изсмее дрезгаво.
Гънките в ъгълчетата на устата на Гай леко се задълбочиха.
— Пояснете.
— Те не разчитат на призоваване на фурии, сър — каза Тави. — Не могат да го използват и не се нуждаят от него. В резултат на това не разсъждават стратегически като нас. Например те нямат особена нужда да използват пътищата, както прави един алерански легион, ако иска да се движи бързо. Те ги избягват, когато могат, принуждавайки легиона да марширува пеша, което от своя страна им дава значително предимство на бойното поле. Те се придвижват по-бързо от нас. Ние компенсирахме това до известна степен чрез въвеждане на обучение за обикновени маршове, освен за спомагателните кавалерийски части.
В далечната част на залата Акватайн промърмори нещо. Тави улови само израза „голи варвари“, но мъжете, стоящи до него, избухнаха в нисък, дрезгав смях.
— Също така — невъзмутимо продължи Тави, — допълнихме кохортата с конна пехота.
— Конна пехота? — попита Върховен лорд Церес.
— Те яздят до бойното поле, след което се спешават, ваша светлост — пояси Тави. — Това създава солидна бариера от легионери на полесражението, които да подкрепят нашата конница и нашите рицари, и ни осигурява голяма тактическа гъвкавост в битката.
Арнос подигравателно се изсмя.
— Това са само думи, Гай, и всички тук го знаем. Благодарение на тактиката на капитан Руфус Сципио и стратегията на сър Сирил, признавам, те са успели да удържат региона и да задържат канимската заплаха. Възможно е, имайки предвид колко малко са били, те дори да са се справили напълно със задачата. Но сега с тази ситуация е приключено.
Сенаторът стана и се обърна към цялата зала.
— Имам два огромни легиона в Сенатската гвардия, свежи и съставени само от опитни легионери, които сега са разположени на лагер отвън. С помощта на тях и остатъците от Първи алерански ще пометем тези животни обратно в морето и ще сложим край на този унизителен фарс — той се обърна по-специално към лорд Акватайн. — Очаквам, че до средата на лятото ще приключим войната на този театър на военните действия и после ще можем да увеличим натиска върху останалите войски на Калар и да възстановим реда в Империята.
Тави известно време недоумяващо гледаше Арнос. Този човек луд ли беше? Действително двата легиона от Сенатската гвардия се състояха от почти десет хиляди души всеки, но ако преподавателите по математика в Академията не бяха направили на Тави сериозна мечешка услуга, това все пак означаваше, че силите на канимите числено превъзхождаха алеранските повече от два пъти.
Което не само правеше шансовете им за победа невероятно малки, колкото и да е човек оптимист, но обезкуражаваше — и не вземаше предвид никакви войски, състоящи се от бивши роби, които канимите можеха да формират.
— Такъв вид замисъл може да бъде… преждевременен, сенаторе — каза на глас Тави. — Докато не разберем повече за допълнителните сили, събрани от канимите.