Подозираше, че последната заповед повече от която и да е от другите му позволи да получи подкрепата на офицерите от Сенатската гвардия.
После погребаха мъртвите, отдавайки им последна почит, а Първото копие направи проверка сред легиона и състави списък на мъртвите, което му отне половин ден.
Събуждането след онази нощ беше потискащо. Имаше твърде малко алкохол и твърде много липсващи братя, за да могат трезви легионери да забравят за тях. По-голямата част от лагера се събуди рано.
Следващите два дни бяха бъркотия, с приспособяване на формациите на оределите легиони, грижа за ранените, а също и създаване на по-подходящ лагер.
Първи алерански беше претърпял ужасни загуби, почти толкова големи, колкото в битката при Елинарх. Въпреки това той беше в по-добра форма от който и да е от двата легиона на Сенатската гвардия, въпреки че те бяха започнали кампанията с по-големи сили.
Капитанът на Първи сенаторски беше убит по време на военните действия, а следващият по старшинство се оказа трибунът на спомагателните войски, чиято конница беше отговорна за нападенията над няколко холта.
Този мъж не се върна от своя последен патрул или вече е бил в лагера и разбирайки някак в каква посока започва да духа вятърът, беше решил да не се задържа.
Никой от подчинените му офицери не беше готов да рискува да предизвика неговия гняв, като поеме командването, което по право му принадлежеше, и по този начин те мълчаливо подкрепиха всякакви обвинения, които биха могли да бъдат повдигнати срещу него.
Налус предложи на Тави да го назначи за командир на обединения легион, формиран от двата гвардейски, и Тави намери това за отлично решение.
Във всеки случай оцелелите от двата легиона едва стигаха за създаването на един пълноценен и Налус веднага обедини двата легиона на гвардията, „докато пристигналите подкрепления не направят разделението им отново целесъобразно“.
Междувременно Кайтай и нейните съплеменници тръгнаха да преследват виновния трибун и неговите убийци. Тя спечели това право, след като теглиха жребий.
Времето много странно се промени. Небето се покри със сива пелена и облаци, които изглеждаха като пълни със сняг, който по някаква причина не падаше.
На Тави му трябваха час-два, за да разбере, че това е пепел. Пепел от някакъв чудовищен пожар, който можеше да се обясни единствено с вулканично изригване.
Това също така обясняваше и яркочервената светлина в нощта на дуела и потреперването на земята, той беше сигурен в предположението си. След ден или малко повече валежите станаха по-редки, а след това спряха и на следващия ден небето се проясни. Въпреки това явлението си оставаше доста необичайно и развълнува почти всички.
След два дни на реорганизация, възстановяване и превъоръжаване на всички боеспособни войници на Първи алерански бяха формирани едва седем пълноценни кохорти.
Руините бяха старателно почистени от развалини и повечето дървета, поникнали сред тях. Инженерите бяха погълнати от работата по сградите, възстановявайки стените и покривите им, където можеха да го направят, или ги унищожаваха — там, където бяха безсилни.
Всеки здрав легионер им помагаше, включително самият Тави, поне през част от деня — те изнасяха боклука и разчистваха земята. Да се намери занимание на хората беше най-доброто, което можеше да се направи. Това позволи да се повдигне бойния дух и попречи на всяка мисъл за безразсъдния поход към Мастингс, който все още беше пълен с враговете, които ги бяха смазали толкова лошо.
Тави командваше легионите от сградата, на чийто покрив спечели дуела с Наварис от Фригия.
Изгнилите дървени мебели бяха разчистени, оставяйки само празно, просторно помещение, и той се потопи в привичната рутина на командването, ако, разбира се, не се вземе предвид, че много познати лица вече ги нямаше, погребани в земята.
На четвъртия ден след дуела пристигна Първият лорд.
Гай Секстус влезе в сградата на командването без предупреждение и присви очи към Тави.
— Вън — промърмори той.
Сградата едва ли щеше да се изпразни по-бързо, дори да беше в пламъци.
Гай лениво щракна с пръсти, след като последният подчинен на Тави излезе, и порив на вятъра затръшна вратата. Гай задържа поглед върху Тави за един дълъг и мълчалив момент.
Тави вдигна брадичка, повече като знак на внимание, отколкото на агресия, надяна маска на учтив неутралитет и зачака. Тишината ставаше все по-тежка, но Тави не й позволи да оказва натиск върху него и след известно време Гай изсумтя.