Той замълча за момент, след което добави:
— Сър.
Лицето на Гай потъмня от гняв; той почти загуби дар слово. Отвори уста, отново я затвори, прехвърляйки нещо в ума си, и попита:
— Съюзници?
— Да, сър.
— Обясни.
Тави сподели своите съображения за причините, които са принудили Сари да оглави бягството на канимите от родината им, обяснявайки го с това, че според него и по мнението на самите каними, вордът е унищожил техния дом и този народ бил принуден да се сражава, за да спаси живота си и своята раса.
— Не виждам причина да им пречим да се убиват един друг — след като помисли малко, каза Гай. — Врагът на моя враг е мой приятел, нали?
— Ако вордът наистина представлява заплаха от такъв мащаб, каквато мисля, то бих предпочел да си имам работа с вече известен враг, отколкото да го сменям за някой подобен.
— Не е лишено от смисъл — промърмори Гай. — Но като цяло Алера едва ли ще се отнесе с разбиране към примирието с канимите.
— Това не е примирие — възрази Тави. — Те се предадоха. Те са пленници.
Веждите на Гай плъзнаха нагоре.
— Те са окупирали града. Те ви превъзхождат числено повече от пет пъти. И са се предали? Докато на тяхно разположение е отлично укрепен град, те са ваши пленници?
— Мои — уточни Тави — лични пленници, в качеството ми на принцепс на Алера. Те дадоха дума и аз я приех — той дари Гай с лека усмивка. — Империята е била свидетел и на по-изкусни фикции.
Устата на Гай потръпна.
— Хм. И какво им предложи? — попита той.
— Да им позволя да си тръгнат — каза Тави. — Да им осигуря достатъчен брой призователи, за да минат покрай левиатаните. И да им дам войски, за да им помогнат да защитят родината си.
Гай се намръщи и започна да говори, но спря.
— Спомагателни войски. Свободните алерански легиони?
— Позволих си да подготвя декларация за обща амнистия за всеки в този регион, който е престъпил закона с цел да защити себе си и своето семейство — поради нашествието на канимите и бунтът на Калар — каза Тави и се насочи към масата, където лежаха документите, — ако ще послужат на короната. Подготвих и официална декларация, обявяваща свобода за всички роби в земите на Каларан.
Гай прие двата документа и ги прегледа.
— Е, поне не си ги подписал и не си им дал ход.
— Естествено, че не — остро каза Тави. — Така бих надвишил правомощията си.
— Бих надвишил… — Гай поклати глава. — Сякаш нападението на Сивата кула не е достатъчно за смъртна присъда.
Той разпери ръце.
— Да докажеш произхода си не е трудно. Септимус предвиди това. Но твоите действия създадоха проблем, Октавиан. Ти, съдейки по всичко, си престъпник.
— И ако използвате властта си, за да ми простите — каза Тави, — това ще съсипе подкрепата, която ви е останала, както и ще подкопае моето собствено положение в очите на гражданите.
— Точно така — каза Гай. — Твоите действия ни поставиха в трудно положение.
Тави кимна.
— Освен ако не е възможно по някакъв начин да включим моите действия в масовата амнистия — един от многото алеранци, които са били простени във връзка с извънредните събития, като акт на добра воля.
Гай погледна Тави за една дълга, безмълвна секунда. После се загледа в документите в ръката си.
— Аз стигнах до същите изводи като вас — тихо каза Тави. — Щом из Алера се разнесе новината, че съществува принцепс, всеки главорез на Империята ще се задейства или хората, убили баща ми, отново ще се обединят, за да се отърват от мен.
— Един вече няма да може — тихо каза Гай.
— Калар?
— Надявам се на това — каза той. — Разбира се, няма доказателства. Но аз го знам.