— Всъщност — каза Гай — всичко мина според очакванията.
Той крачеше енергично към квадратната площадка, обикновено използвана от рицарите Аери за излитания и кацания. Тази част от лагера винаги се поддържаше чиста и подредена, за да се сведе до минимум количеството боклуци и отломки, които могат да бъдат вдигнати от въздушния поток.
Амара ускори крачка, за да поддържа темпото на много по-високия от нея Първи лорд.
— Надявах се, че младият капитан ще може да се контролира.
— Той дори се престара — раздразнено отговори Гай. — Фуриите са ми свидетели, някой трябва да свали егото на Арнос до приемливо ниво, но тази задача не е за Сципио. Имам нужда от него там, където е сега.
Амара поклати глава.
— Вчера прекарах известно време в местни питейни заведения, за да събера информация.
— Амара, сега си тук като мое аташе, а не като разузнавач — упрекна я Гай.
— Навик, сър — отговори Амара. — Неговите хора свято вярват, че в отпечатъците на ботушите му започва да никне свежа трева, а цветята цъфтят там, където плюе. Те никога няма да искат уволнението му.
Гай замислено изсумтя.
— Сериозно? Толкова високо ли го ценят?
— Вчера станах свидетелка на три сбивания между легионерите от Сенатската гвардия и Първи алерански. Причината за всяко от тях бяха изказвания срещу Сципио.
— Е, и как са хората му?
— И трите пъти бяха на висота — Амара поклати глава. — Те държат един на друг, сър.
— След две години тук без никаква подкрепа, оставени сами на себе си — промърмори Гай. — Исках да им изпратя подкрепления, но напрежението във всички области е прекалено високо. Особено на Защитната стена.
Амара се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой.
— И това предпазва Сципио от всичко останало, което се случва в Империята.
Гай рязко я погледна.
Амара сви рамене.
— Има слухове, сър.
— Слухове — каза Гай.
— За Сципио. За това кой може да е баща му — Амара си пое дълбоко дъх. — Казват, че той има поразителна прилика с принцепс Септимус, сър. И казват също, че човек на име Арарис, който може би е самият Арарис Валериан, е негов личен сингулар.
— Слухове, графиньо — каза Гай.
— И аз така си мислех — отговори тя. — Докато не видях лицето на капитан Майлс, когато Т… когато Сципио влезе вътре — тя погледна Първия лорд. — Сякаш видя призрак.
Гласът на Гай стана малко по-твърд.
— Слухове, графиньо.
— Слухове, които вие по-скоро бихте раздули — тихо прошепна тя. — Ето защо организирахте Съвета тук, вместо да извикате всички обратно в столицата. Тук, където е заобиколен от своите хора, където е уверен в себе си, особено в своя екип, и където никой от призованите от вас не може да има власт над него, и тук можете да наблюдавате ситуацията. Вие ги подготвяте да го приемат като някой по-голям.
Първият лорд я погледна и ъглите на устата му потрепнаха, въпреки че гласът му остана твърд.
— Вече знам, че сте умна, графиньо. Няма нужда да ми го доказвате. Счита се за добър тон да мълчим за подобни неща.
Амара сдържа усмивката си и ниско сведе глава.
— Разбира се, сър. Ще го имам предвид.
Гай погледна през рамо към командната сграда.
— Те наистина ли мислят така за него?
— Те го обичат — каза тя.
Гай пристъпи към старателно изметените камъни на летателната площадка.
— Знаеш ли, точно същото беше и със Септимус — тихо каза той.
Амара мълчаливо слушаше, свела глава настрани.
— Той имаше същите качества. Хората го обожаваха. Той им даде… — Гай поклати глава. — Нещо. Което ги караше да почувстват, че могат да направят повече от всякога. Което ги въодушевяваше. Правеше ги по-значими. Той им даде…
— Надежда — подсказа Амара.
— Да — отвърна спокойно Гай, а гласът му стана озадачен. — Това не беше някакво призоваване на фурии. Това беше той. Никога не разбрах как успява — Първият лорд сви рамене. — Сигурно се е предало от майка му.
— Сър — започна Амара.
Гай вдигна ръка в уморен жест.
— Аз не съм като Септимус. Или Сципио. Все още се радвам на уважението на някои. На повечето обаче вдъхвам само страх — погледът му беше разсеян, а гласът замислен. — Не съм толкова добър човек, Амара. Аз се радвам на известен успех като Първия лорд, но… не предизвиквам съчувствие в тях. Само решимост.