Той наклони глава, изучавайки лицето на Тави.
— И така. Ти смяташ да напуснеш Империята, за да си извън обсега на убийците, както наемни, така и благородници — Гай се намръщи. — За какво?
— Първо — започна Тави, — за да се уверя, че канимите не използват своя флот за целите, от които се опасяваше Арнос — да нападнат най-слабата част на Империята.
— Мислех, че имаш по-високо мнение за понятието за чест на лидерите на канимите — каза Гай.
— Така е — каза Тави. — Но това не може да бъде извинение за някоя глупост, нали така?
Устните на Първия лорд трепнаха насмешливо.
— Продължавай.
— Второ — продължи Тави, — ще имам възможност да събера информация както за канимите, така и за ворда, а това вероятно ще е полезно за в бъдеще.
— Звучи разумно.
— И веднага щом върна канимите в родината им и се уверя, че те ще си останат там, мога да се върна у дома и да попадна под амнистията, която вие сте обявили, заедно с остатъците от Свободния алерански легион и може би още няколко мои хора…
Гай леко се усмихна.
— … след което ще мога да се върна в Алера и в никой няма да възникне желание да ме вкара зад решетките.
— Междувременно — промърмори Гай — ще имаш възможност да развиеш своите призователски способности. А аз ще мога да осигуря подкрепа за принцепса на Алера. Което няма да е толкова трудно, като се има предвид всичко, което си направил и това, което е постигнала майка ти — той поклати глава. — Все пак трябва да отбележа, че ако те убият в този поход, целият план ще отиде при враните.
— Ако остана, ще ме убият — отговори Тави. — А ако изчезна, тогава най-малкото тези, които искат моята смърт, няма да могат да го направят.
— Въпрос — каза Гай. — Откъде ти хрумна, че аз няма да реша да те изпратя на юг, за да се разправиш с остатъците от силите на Калар.
— Вече щяхте да сте го направили — отговори Тави. — Щях да получа заповед още преди този разговор. И тъй като това не се случи, вярвам, че с бунта вече е приключено.
— Да — каза Гай.
— Вулкан? — попита Тави.
— Да.
Тави потрепери, чувайки безразличния, тих, лишен от човечност глас на Гай.
— Добре ли сте?
Беше сигурен, че Първият лорд ще игнорира въпроса. Гай обаче поклати глава и тихо каза:
— Не мисля. Но нямам нито време, нито право да се отдавам на съжаления. Колко дълго няма да те има?
— Мисля, че ще заминем преди края на лятото — отговори Тави. Ще прекараме зимата в родината на канимите. Ще се върна следващата пролет.
— Значи около година — заключи Гай. — Мисля, че ще се справя.
Той отиде до една от масите, взе перо, натопи го в мастило и сложи подписи в долната част и на двата документа.
— Копия?
Тави подаде на Гай дубликатите, подготвени от Ерен. Гай прочете всеки, преди да го подпише. После Тави попи с пясък пресните подписи и за известно време тази задача ангажира вниманието му.
Гай остави копие от всеки документ при Тави, взе останалите със себе си, уви ги на руло и ги пъхна в кожен калъф.
— Е, предстои ни много работа и на двамата. Приятен ден.
Първият лорд се обърна и тръгна към вратата.
— Дядо? — попита тихо Тави.
Гай замръзна. Той погледна през рамо и напрегна цялото си тяло.
Тави поклати глава.
— Просто… опитвам думата. Никога не съм я казвал преди.
Гай кимна бавно.
— Внук — каза той тихо, сякаш размишляваше как звучи всяка буква.
За минута се възцари тишина.
— Знаеш ли, много приличаш на него — каза Гай. — Наистина много — той леко се усмихна на Тави. — Сигурен съм, че щеше да се гордее с теб.
— Изглежда не сте се разбирали много добре, нали? — попита Тави.
— Като правило, не много.
— Какво щяхте да направите, ако той беше дошъл при вас с майка ми.
Гай сви рамене.
— Мисля, че моята реакция не би била одобрителна.
— Тя е моя майка, сър — каза Тави. — Тя е била съпруга на вашия син.
— Да.
— Не се надявам, че ще я обсипете с обич — продължи Тави. — Но тя може да ви бъде от голяма полза. И заслужава вашето уважение.
— Ще взема предвид това — отговори Гай.
— Направете го — каза Тави с глас, лишен от заплаха или гняв. — В противен случай вие и аз също няма да можем да се разбираме, сър.
Гай демонстрира зъби на Тави.