Веждите на Арарис се вдигнаха.
— Завързах много приятелства, Арарис. Научих много за първите лица на Алера. Смятам да намеря отговорните за убийството на Септимус. Ще намеря тези, които искат да навредят на Октавиан. И великите фурии да са им на помощ, когато ги открия.
Гласът й трепереше от силата на гнева й.
— Не губи време да се притесняваш за мен. Аз ще ги намеря. И ще ги унищожа.
Той прекоси стаята, отиде до нея и докосна бузата й с длан.
— Точно от това се страхувам — каза той.
Внезапната, изгаряща ярост на Исана се разпадна и тя сведе очи.
Той сведе глава и улови погледа й. После се наведе и нежно я целуна, без да откъсва очи от нея.
— Не се превръщай в нещо, което не си, Исана.
Тя притисна буза към ръката му.
— Бих искала ние да…
Той се приближи още повече, прегърна я и тя с благодарност се притисна в него.
— Шшш — каза той. — Все още не е време. Ако се оженим сега, когато всички са научили за Октавиан, това може да създаде проблеми. В началото той ще се нуждае от цялата подкрепа, на която може да разчита. Ако се разпространят слухове за нашите отношения и как това може да е свързано със смъртта на Септимус, нещата ще приемат различен обрат.
— А те ще се разпространят — въздъхна тя. — Съжалявам.
— Всичко е наред — прошепна той. — Ще чакам. За теб ще чакам.
Тя осъзна, че се усмихва.
— Какво трябва да направя?
Той я притисна силно към себе си.
— Бъди нащрек. Не позволявай да те превърнат в една от тях.
Тя се притисна още по-силно към него и известно време те стояха прегърнати.
— По-добре да тръгвам — каза той тихо. — Не искам да го оставям дълго сам.
Исана кимна. Те отново се целунаха и Арарис побърза към Тави.
Исана го изпрати с поглед и прехапа устна, когато вратата към сградата на командването се отвори и тя мярна Тави.
Октавиан.
Исана внезапно си представи как го погребва и потрепери.
Това няма да се случи. И тя ще направи всичко по силите си, за да е сигурна в това.