Амара само гледаше Първия лорд, продължавайки да мълчи. Той рядко говореше за своите чувства.
В моменти като този Амара усещаше истинската разлика в годините им, защото въпреки че Гай изглеждаше като мъж на средна възраст, който рано се е прошарил, неговата реална възраст всъщност беше почти осемдесет. В живота си беше видял интриги и предателства и беше преживял много лични трагедии.
Тя вече бе свикнала с образа, който той беше създал — мъж с фантастична мощ, нечовешка воля и нехаещ за личното си и политическо благополучие.
И само в такива моменти тя си спомняше кой всъщност е той — изтощен и почти жесток самотен старец.
В младостта си Амара беше правила достатъчно грешки, които я бяха обременили с малка, но постоянна тежест съжаления. От решенията на Гай страдаха много повече хора, отколкото от нейните. Колко ли съжаления носеше на болните си рамене този старец?
Колко ли по-мрачни бяха сънищата му, дошли да го преследват? Колко ли пъти, в продължение на десетилетия, в коварния свят на алеранската политика, той е копнял да се обърне към някого, за да поговори, да се облегне — знаейки, че там няма никой и никога няма да има. Никой, след смъртта на съпругата и сина му, последният от древната династия на Дом Гай.
Всички гледаха Първия лорд и виждаха точно каквото той искаше да видят: лидерът на Империята, неговата власт и богатство.
Едва през последната година работа с него Амара разбра колко убийствено самотен е Гай в действителност.
Изискваше се изключително мъжество, за да водиш живота, който той живееше, сблъсквайки се с всички тези проблеми, врагове и изисквания, предявени към него. Дори и да беше толкова способен призовател на фурии, Амара не би желала да стане Първи лорд дори за всички богатства на Алера.
Тя се изправи, обърна се с лице към него и каза:
— Щастлива съм да ви служа, сър.
Гай внимателно я погледна, след което за кратко сложи ръка на рамото й.
— Графиньо — каза той, — напълно е възможно да не съм достоен за такава преданост. Извикайте каретата.
— Да, сър.
Амара вдигна ръка и даде знак на група рицари Аери от Гвардията на короната, които чакаха на съседната стена.
Мъжът провери ремъците на въздушната карета и се издигна във въздуха, като се насочи към площадката за кацане с екипажа на Първия лорд и ескорта от рицари Аери в алено-сините цветове на короната.
Гай размени няколко думи с командира на рицарите, след което влезе в каретата. Амара го последва.
Вятърът изрева и екипажът се устреми нагоре, далеч от укрепения град. Амара използва момента, за да разгледа Елинарх, който се простираше с изящни арки над сиво-зелените води на тихия, дълбок и величествен Тибър.
Някога Амара си мислеше, че нищо не може да я вкара във въздушна карета, освен директна заповед. В крайна сметка защо да се вози, когато може сама да се наслаждава на мощта и свободата на полета?
Разбира се, това беше преди Първият лорд да поиска от нея да лети надлъж и нашир из цялата Империя почти две години подред. След като отново и отново се носеше до припадък, Амара трябваше да признае, че може би малко почивка, когато някой друг свърши тежката работа за теб, не е чак толкова лош вариант.
Тя нямаше намерение да го превръща в навик, но работеше достатъчно усилено, за да си спечели правото да се възползва от възможността.
Особено като се има предвид колко отдавна не беше виждала Бърнард.
Амара въздъхна. Бърнард, нейният таен съпруг. Курсорите трябва да се посвещават само на своите задължения. Курсорите служат на Първия лорд и короната и се очаква тяхната преданост да бъде безкористна и неделима, въпреки че, подобно на действащите легионери, които трябва да бъдат несемейни, курсорите обикновено имат любовници.
Единственото нещо, което беше забранено, беше бракът.
Разбира се, точно това направи тя.
Амара никога не би трябвало да си позволява да се влюби в страхотния граф Калдерон. Независимо от това колко мил и грижовен беше, колко силен, колко красив, колко търпелив и любящ, колко страстен и опитен. Сърцето на Амара заби по-бързо и тя спря потока от мисли, докато не е започнала да се изчервява.
Ако любовта толкова лесно се предава — значи това не е любов.
— Мислиш за хубавия граф Калдерон, Амара? — попита я Гай. Очите му искряха развеселено.
— Не можете да знаете, че той е този, за когото мисля — отговори Амара. — Може би имам дузина нови любовници?