Тави примигна.
— Защо?
— Новата концепция за легион — каза Макс. — Акватайн прокара тази идея в Сената. Ще служиш в Първи алерански. И редовите, и офицерите ще се състоят от равен брой доброволци от всеки град. Идеята е, че…
Тави кимна утвърдително.
— Разбирам. Ако в легиона има представители на всеки град, тогава няма да представлява заплаха за никой конкретен град. Винаги ще има офицери и легионери, които ще се противопоставят.
— Вярно — каза Макс. — Така алеранският легион ще бъде свободен да отиде във всяка точка, където има проблеми, и да ги разреши, без да се съобразява с нечии интереси.
Тави кимна с глава.
— Защо Акватайн би подкрепил тази идея?
— Помисли — каза Макс. — Цял легион, с хора от всички краища на Алера, тренира до сферата на влияние на Калар. Хората постоянно ще сноват насам-натам, куриери, писма от цялата Империя… Направи си изводите.
— Гнездо за шпиони — кимайки, каза Тави. — Акватайн ще може да продава и купува тайни като пресни кифлички на Зимния фестивал. И тъй като всички те ще бъдат близо до Калар и далеч от Акватайн, той ще получи много повече информация за Калар, отколкото ще предостави за себе си.
— И Гай иска да знае всичко за това.
— Нещо конкретно? — уточни Тави.
— Не. Старецът има недостатъци, но потискането на инициативата на подчинените не е сред тях. В допълнение, това ще бъде тест за новия легион. Без опит, без знания, без история, без традиции. Лесно ще се слееш с останалите зелени офицери.
Тави кимна.
— Какъв точно офицер ще бъда?
— Трети подтрибун на трибуна по снабдяването.
Магнус трепна.
Тави погледна маестрото и попита Макс:
— Това лошо ли е?
Макс се ухили, а на Тави тази усмивка му изглеждаше зловеща.
— Това е… нормално. Да го кажем така: няма да бездействаш.
— Ох — каза Тави. — Добре.
— Аз също отивам там — каза Макс. — Като себе си. Центурион.
Той кимна на Магнус.
— Това се отнася и за теб, маестро.
Магнус изненадано вдигна вежди.
— Сериозно?
— Старши камериер — отговори Макс, кимайки.
Магнус въздъхна.
— Какво пък, можеше да е и по-лошо. Няма да повярвате колко пъти ми се е налагало да играя ролята на мияч на чинии.
Тави се обърна и изненадано примига, напълно шокиран.
— Маестро… знаех, че сте били на служба при Първия лорд, но… значи вие сте курсор.
Магнус кимна и се усмихна.
— Мислиш, че се спирам да пия вино или ейл с минаващите търговци, защото ми липсва компания през последните дванадесет години ли, моето момче? Пияните търговци и охраната им бълват много повече информация, отколкото изобщо някой може да си представи.
— И никога не си ми казвал? — попита Тави.
— Наистина ли? — каза Магнус, а в очите му се появи искра. — Сигурен съм, че съм ти споменавал.
— Не — повтори Тави.
— Не? — Магнус сви рамене, все още усмихнат. — Сигурен ли си?
— Да.
Магнус театрално въздъхна.
— Струва ми се, че съм споменавал. Е, добре. Казват, че паметта ни напуска първа — той се огледа. — Въпреки че ще ми е мъчно за това място. В началото работата ми беше просто прикритие, но враните да ме вземат, ако това не ме увлече.
Тави поклати глава.
— Не трябва ли да знам нещо за войниците, щом се планира да бъда офицер там? Какво ще стане, ако ме назначат отговорник за нещо?
— Ще бъдеш само технически офицер — увери го Макс. — Всички ще идват при теб, така че не се притеснявай, ти си в отбора. Разбира се, ще имаш нужда от основи. Аз ще ти ги дам по пътя. Достатъчно ще е да се преструваш, докато наистина не започнеш да се справяш.
Магнус тежко се изправи на крака.
— Е, момчета, да не губим деня и по-добре да не чакаме да се появят други убийци. Максимус, иди да си хванеш коня и да видим какво са били така добри да ни оставят нашите посетители. Събрах достатъчно храна, така че ще ни стигне за известно време. Тави, опаковай си нещата.
Те започнаха да се подготвят за тръгване. Тави се съсредоточи върху задачата като цяло, докато ръцете му опаковаха чанти, раници, дрехи, разни други дреболии, проверяваха оръжията. Използваха трите коня на убийците като товарни и малко след обяд тримата потеглиха в нишка по един. Макс зададе бързо темпо.