Той веднага я внесе в скромния си кабинет, а тя мимоходом затръшна с крак вратата.
Щом останаха сами, тя обхвана лицето му с ръце и го целуна бавно, сластно, продължително. Той отвърна на целувката с все по-нарастваща жар, спря само, за да прошепне:
— Сигурна ли си, че това е най-добрият начин да запазим брака си в тайна?
Амара го погледна усмихната, после се притисна към него и започна да го хапе по шията.
— Коя семейна двойка — прошепна тя, докато пръстите й вече започваха да разкопчават копчетата на туниката му — прави така?
От гърлото му излезе ръмжене и тя почувства как той я премества, за да я държи с една ръка, а втората започва да плъзга по бедрото й.
— Но сега никой не ни гледа.
— Предпочитам да мисля за дребните неща — отговори тя, докато устните й се плъзгаха по кожата му, а дишането й стана накъсано. — Много по-безопасно е.
Ръмженето на съпруга й прерасна в рев и той рязко се обърна с нея и я сложи на ръба на дъбовата маса. Чу се рязък звук от стържене на метал в метал, когато извади ножа от колана си и го остави на масата, недалеч от нея. Тя запротестира:
— Бърнард, само не…
Внезапната му гореща целувка я накара да замълчи. Той свали тежкото й кожено яке и с една ръка издърпа бельото й нагоре, принуждавайки тялото й да се извие в дъга към устата му, опитвайки се да пробие тънката коприна на блузата. Зъбите му леко докоснаха зърната на гърдите й, остра и сладка агония я прониза, изведнъж адска жега пробяга по тялото й, отнемайки способността й да каже каквото й да е освен нисък, отчаян стон.
Тя се изви, бедрата й се задвижиха срещу неговите, в същото време той взе ножа и с бързи точни движения сряза кожените връзки, които вървяха по външната част на бричовете й. Без изобщо да възрази, тя започна да го забързва с помощта на ръце, тяло, уста, и усещайки все повече докосването на голата му кожа, започна да разкъсва дрехите му.
Очите й срещнаха неговите и както винаги, Амара беше смаяна от дълбочината на желанието в тях, че този мъж, нейният таен съпруг, наистина я желае безумно. В началото тя почти не вярваше на чувствата, които четеше по лицето му, но дори сега тези чувства оставаха свежи и нови. Освен това нейната ответна страст надхвърляше всичко, което някога се беше надявала да изпита. Амара много я възбуждаше това, че той може да я иска толкова искрено, толкова отчаяно. Този човек. Нейният съпруг, нейният любовник.
Той караше Амара да се чувства красива.
Той я целуваше, ръцете и устата му пърхаха над нея и тя помисли, че ще полудее. Тихо изпъшка, отдавайки се напълно на желанията си, и той я взе направо на масата, той, неговата сила, неговата миризма, неговите докосвания — всичко това се смеси в болезнено удоволствие, което, изглеждаше, че няма да преживее. Желанието й да усеща и докосва изтласка всички други мисли от главата й. Нищо нямаше значение, стига да можеше да изпитва, да чува, да чувства, да вдишва, и тя го притисна към себе си с всички сили.
Малко по-късно тя лежеше с него в широкото му легло, обхванала го с ръце и крака. Не помнеше кога точно я беше пренесъл в стаята си, но ъгълът, под който проникващата през високия тесен прозорец слънчева светлина падаше върху стената, предвещаваше скорошно настъпване на сумрака. На себе си нямаше нищо освен сребърната верижка на врата и тежкия пръстен на Бърнард със зелен камък, окачен на нея. Той я прегръщаше с една ръка, а тялото му беше отпуснато.
Амара лежеше, сънена и удовлетворена, и мързеливо галеше възлестите мускули на загорелите ръце на любимия. Беше виждала как Бърнард небрежно вдига тежести, които дори за гаргант нямаше да са леки, с помощта на силата, която му даваха земните фурии, и затова за нея беше още по-удивително, че толкова силен мъж в същото време може да бъде и необичайно нежен.
— Липсваше ми, милейди — прошепна той и в гласа му бълбукаше лениво удовлетворение.
— И ти на мен, милорд.
— С нетърпение чаках твоето пристигане.
Амара палаво се засмя:
— Ако зависеше от желанията ти, щяхме постоянно да сме тук.
— Глупости — отвърна той, но се усмихна както обикновено. — Ще се затъжа за племенника си.
— Ето кого чакаш с нетърпение — прошепна тя. После махна ръката си. — Не това.
Клепачите на съпруга й трепнаха и той заплашително прошепна: — Не си прави грешни изводи. Ммммм. Нямам никакви възражения срещу това. Нито едно.