Той притисна Амара към себе си. Огънят даваше топлина и умората бавно надделя над нея — тялото й постепенно натежа.
Бърнард я вдигна на ръце.
— И двамата трябва да спим повече.
Тя въздъхна и положи глава на гърдите му. Съпругът й я отнесе до леглото, свали й дрехите, които тя беше успяла да облече, преди да изтича под дъжда, и легна до нея. Прегърна я много нежно, а тя го обгърна с ръка и бързо се унесе.
Въпреки това, дори заспивайки, тя не спираше да мисли за разразилия се ураган. Инстинктите й подсказваха, че той не беше естествен. Опасяваше се, че както и преди няколко години, бурята е била създадена от враговете на Империята, за да отслаби Алера. Предвид последните събития, Империята сега беше особено уязвима.
Тя въздъхна и се притисна към съпруга си. Тих глас дълбоко в нея й нашепваше, че трябва да се възползва от всеки миг на спокойствие и тишина, които има, защото скоро тези мигове щяха да се превърнат само в спомен.
Глава 3
Преди Тави да успее да вдигне своя меч, Макс нанесе силен удар по китката му под застрашително опасен ъгъл. Тави чу страховито хрус и си помисли, че това е от счупването на костта му, преди светът около него изведнъж да избухне в аления взрив на болката и той да падне на хълбок.
Макс нанесе с дървения си меч няколко доста силни удара по главата и рамото на Тави, преди той да успее да извика „Спри!“
Маестро Магнус, който през цялото това време беше до тях, бързо атакува Макс със собственото си острие и изби широкия легионерски щит от лявата му ръка. После хвърли меча си и приклекна до Тави.
— Я дай да видя, младежо.
— Врани — изръмжа Макс и се изплю, — ти изпусна щита си. Ти отново изпусна шибания си щит, Калдерон.
— Счупи ми ръката, враните да те вземат! — изръмжа в отговор Тави. Болката не стихваше.
Макс ядно захвърли меча си.
— Грешката си беше твоя! Не се отнасяш към това сериозно. Трябва повече да практикуваш.
— Върви при враните, Макс — промърмори Тави. — Ако не беше настоявал за тази идиотска техника на бой, нищо нямаше да се случи.
Магнус спря и се спогледа с Макс. После въздъхна, махна ръце от ранената ръка на Тави и взе щита и острието.
— Вдигни щита си и се приготви — каза Макс, гласът му беше спокоен, а острието — готово за действие.
Тави изсумтя.
— Ти ми счупи проклетата ръка. Как трябва да…
Макс изръмжа и замахна към главата на Тави с тренировъчното си оръжие.
Тави навреме се претърколи назад, за да избегне удара, и вложи максимални усилия да се изправи на крака, балансирайки между болката и тежкия щит в лявата ръка.
— Макс! — извика отчаяно.
Приятелят му отново изкрещя и замахна с меча.
Острието на Магнус изсвистя във въздуха и отклони удара, после старият маестро застана отстрани до щита на Тави, за да изравни шансовете.
— Дръж отбраната — изръмжа Магнус, докато в това време Макс ги обикаляше в опит отново да атакува. — Щитът ти трябва да се припокрива с моя.
Тави дори не можеше да измисли думи, с които да опише болката в ръката си, но се подчини. Заедно те не оставиха на Макс нищо освен щитовете си като мишена, докато той продължаваше да кръжи в посока към слабото им място — Тави.
— Той е по-бърз и ръцете му са по-дълги. Трябва да ме защитаваш, иначе и двамата няма да издържим.
Магнус леко бутна Тави с лакът в ребрата и той бързо се извъртя, създавайки малка пролука между щитовете, през която маестрото веднага нанесе бърз, подъл удар, който Тави всъщност не би искал да научи.
Макс едва успя да отрази удара с помощта на щита и веднага направи ответна атака, но Тави прикри маестрото с щита си, така че той да има възможност да възстанови своята защита.
— Отлично! — извика Магнус. — Не отпускай щита!
— Ръката ми… — с усилие изпъшка Тави.
— Дръж щита! — изрева Макс и нанесе серия удари към главата на Тави.
Макс продължи да обикаля около тях, а старият маестро го отблъскваше точно толкова, колкото да не му позволи да осъществи сериозна атака, която със сигурност щеше да пробие отслабената защита на Тави. Но изведнъж Тави се спъна в камък и се оказа твърде далеч от Магнус. Мечът на Макс го удари по темето с такава сила, че пред очите на младежа избухнаха искри, въпреки че главата му беше защитена с кожен шлем.
Той падна на едно коляно, но тънко гласче в съзнанието му заповяда да прикрие Магнус и успя да отрази удара, който Макс се опита да стовари в маестрото при обратното си движение. Магнус замахна с меча и нанесе удар по вътрешната страна на лакътя на Макс, при което здравенякът изсумтя, размаха меча си в поздрав, означаващ края на схватката, и се отдръпна от тях.