— Дори и най-безнадеждният боец може да се научи на легионерската техника — продължи Макс. — Тя е толкова проста, колкото е мръсна. И тя работи. Особено в ожесточена контактна битка. Работи, защото този до теб вярва, че ще го прикриеш, а ти вярваш, че той ще прикрие теб. Когато става дума за битка, предпочитам да се бия заедно с легионер, а не с дуелист, дори ако това е духът на самия Арарис Валериан. Без изобщо да се замисля.
Тави сведе поглед.
— Не разбрах.
— Е, ти беше в неизгодна позиция. А сега всичко се промени — Макс се усмихна. — Ако от това ще ти олекне, с мен беше същото. Китката ми беше чупена шест пъти, а коляното — два пъти, преди да ми влезе в главата.
Тави се намръщи и погледна собствената си китка, която сега наподобяваше огромна, набъбнала наденица от мъки и болка.
— Това е още едно доказателство, че аз се уча по-бързо от теб, Макс.
— Ха. Продължавай в същия дух и ще лекуваш китката си със собствени сили.
Въпреки казаното, Макс изглеждаше притеснен.
— Добре ли си?
Тави кимна.
— Извинявай, че ти крещя, Макс. Аз просто…
Тави усети внезапен пристъп на самота. Това чувство вече му беше станало привично за последните шест месеца.
— Ще пропусна срещата. И няма да видя Кайтай.
— О, велики фурии, дарете ме поне с един ден без неговото хленчене по нея! Тя е първата ти приятелка, Калдерон, ще ти мине.
Пристъпът на самота прерасна в болка.
— Не искам да ми минава.
— Такъв е животът, Калдерон.
Макс прехвърли здравата ръка на Тави през рамото си и го вдигна от земята, помагайки му да стигне до огъня, където Магнус вече изливаше вряла вода в почти пълния казан с вода.
Здрачът в долината Амарант продължаваше дълго, освен ако, разбира се, не се сравнява с родните планински места на Тави. Всяка вечер, час преди залез-слънце, те спираха, за да имат време да дадат няколко урока на Тави по военната тактика и техниката на легионите. Уроците бяха трудни, предимно практически упражнения с тежко острие, и през първите две-три вечери той не можеше да движи лявата си ръка без болка. Макс реши, че ръката на Тави не е достатъчно тренирана, докато за две седмици упражнения под кожата не се оформиха възлести мускули. Още седмица Тави беше принуден внимателно да изучава тромавата техника, но призна, че никога не е бил в по-добра бойна форма от сега.
Докато Макс не му счупи китката.
Макс настани Тави близо до казана и Магнус потопи счупената ръка в топлата вода.
— Младежо, някога лекували ли са те с помощта на водни фурии?
— Много пъти — отвърна Тави. — На леля ми многократно й се е налагало да ме лекува.
— Добре, добре — одобри Магнус. Забави се за минута, след което затвори очи и постави длани върху повърхността на водата. Тави почувства как водата започва да се движи, сякаш невидима змиорка се усуква около ръката му, стана топло и ръката му изтръпна, както винаги се случваше при лечение.
Болката изчезна и Тави облекчено въздъхна. Той се наведе напред, стараейки се да не движи ръката. Не беше сигурен, че може да заспи седнал, при това с отворени очи, но сякаш успя. Следващият път, когато вдигна глава, вече беше нощ и във въздуха се носеше миризмата на яхния.
— Добре — уморено каза Магнус и махна ръката си от водата. — Опитай сега.
Тави вдигна ръка от водата и сви пръсти. Движенията бяха болезнени, но отокът беше спаднал и пулсиращата болка беше изчезнала, оставяйки само лек намек за нея, в сравнение с това, което беше преди.
— Отлично — тихо каза на глас Тави. — Не знаех, че сте лечител.
— Само помощник-лечител по време на пребиваването ми в легионите. Но тези неща не се забравят и са най-обикновена рутина. Сега малко ще те боли. Яж колкото можеш на вечеря и се опитай да държиш ръката вдигната за през нощта, ако не искаш болката да се обажда.
— Знам — увери го Тави. После стана и протегна изцелената си ръка към лечителя. Магнус се усмихна някак странно и я прие. Тави му помогна да се надигне и заедно отидоха при котлето, сложено над огъня. Тави беше страшно гладен, както винаги след изцеление. Той изгълта две чаши подред, събра всичко останало в котлето в третата чаша, и малко забави темпото, като натопи залъци изсъхнал хляб в бульона, за да станат поне малко годни за консумация.
— Може ли един въпрос? — обърна се той към Макс.
— Разбира се — отговори здравенякът.