Ерен се зае и поправи знамето така, че вятърът да го развее.
— Сега те знаят точно къде сте.
— Точно така — каза Тави.
Долу по склона на моста медните рогове отново изреваха — сега в различна последователност от преди. Тави видя как от отвора в отсрещната стена започнаха да излизат каними и сърцето му заби по-бързо.
Всеки от тях носеше плащ и качулка на шаман. Те се подредиха в редици, от кандилата им се издигаха кълба зеленикав дим, много от тях стискаха дълги железни пръти — от всеки стърчаха десетки приличащи на зъби стоманени остриета. Те оформиха върха на колоната рейдъри и изпълниха моста с десетки. Със стотици. С хиляди.
— Ох, враните да ги вземат — тихо каза Ерен.
— Там — каза Тави на Кайтай, едва сдържайки прилива си на вълнение. — Върви отзад. Виждаш ли яркочервената броня?
— Това той ли е? — попита тя. — Сари?
— Да, той е.
Ерен каза:
— Предупреди вашите рицари на дървото. Нека го убият, когато приближи. Те и оттук почти могат да го достигнат.
— Не ни върши работа — каза Тави. — Не можем просто да го убием. Следващият по ранг жрец просто ще заеме неговото място. Ние трябва да го дискредитираме, да подроним властта му, да докажем, че независимо какво е обещал на остатъка от своя народ, той не е в състояние да го изпълни.
— Той не може да обещава, ако от гърлото му стърчи стрела — отбеляза Ерен. И въздъхна. — Изглежда, че винаги избирате трудния път.
— Навик — каза Тави.
— Как смятате да го дискредитирате?
Тави се обърна и махна с ръка. Красус с лекота скочи от стената, сякаш тя не беше десет фута висока. Той отиде при Тави през отстъпилите встрани войници и му отдаде чест.
— Капитане.
Тави се отдръпна малко от войската, така че да не ги чуват.
— Готов ли сте?
— Да, сър — отговори Красус.
Тави извади от джоба си малка платнена кесия и я подаде на Красус. Трибунът на рицарите я отвори и изтръска на дланта си малък кърваво червен камък. Той го гледа известно време, после го сложи обратно вътре и го пъхна в джоба си.
— Сър — каза той тихо. — Вие сигурен ли сте, че това е било в кесията на моята майка?
Тави знаеше, че няма да постигне нищо, като се повтори.
— Съжалявам — каза той на Красус.
— Това ли беше единственият такъв камък в нея?
— Доколкото аз знам — отговори Тави.
— Тя… тя е амбициозна — каза Красус тихо. — Знам го. Но просто не мога да повярвам, че тя е толкова…
Тави се намръщи.
— Може би не знаем цялата история. Може би сме разтълкували погрешно нейните действия.
Тави и за секунда не вярваше в това. Но целта сега беше да увери Красус в това, за да не бъде измъчван от чувство за вина и неувереност в себе си.
— Просто не мога да повярвам — повтори Красус. — Как мислите, тя добре ли е?
Тави положи ръка на рамото на Красус.
— Трибун — каза той тихо, — сега не можем да си позволим да се разсейваме. След това ще има достатъчно време за въпроси и ви се кълна, че ако остана жив, ще я намерим и ще им отговорим. Но сега имам нужда от вас, така че отложете това начинание за по-късно.
Красус затвори очи, а след това потръпна с движение, напомнящо на Тави за куче, което се отърсва от вода. После отвори очи и рязко отдаде чест.
— Да, сър.
Тави също му отдаде чест.
— Вървете. И успех.
Красус отговори на Тави с пресилена усмивка, размени кимване с Макс, който стоеше с рицарите на стената, след което се изви в небето с внезапен порив на вятъра.
Тави прикри с ръка очите си от разлетелите се пръски вода и кръв и проследи как Красус се издига нагоре. След това се върна на мястото си в редиците.
— Мислех, че в тези облаци е пълно с някакви същества — каза Ерен. — И затова не можем да летим.
— Така е — отговори му Тави. — Но кървавия камък е някакъв вид защита от силата на шаманите. Той трябва да го защити.
— Трябва?
— Мен ме защити — каза Тави. — От онези мълнии.
— Не е същото като облаци, пълни със създания — каза Ерен. — Сигурен ли сте?
Тави отмести поглед от смаляващата се фигура на младия рицар и погледна надолу по склона.
— Не. Той знае, че това е моето правдоподобно предположение.
— Предположение — тихо каза Ерен.