— Хм-мм.
От канимската войска се надигна грохот на барабани и канимите потеглиха към тях, стъпките им бяха равномерни и премерени. Звукът на стотици ръмжащи гласове, които скандират заедно, нарастваше подобно на мрачен и страшен вятър.
— Какво ще се случи, ако грешите?
— Красус най-вероятно ще умре. После инженерите и нашите рицари на земята ще разрушат моста, докато ние задържаме канимите.
Ерен кимна и прехапа устни.
— Хм. Неприятно ми е да го казвам, но ако камъкът е в Красус, тогава какво ще попречи на Сари да те разкъса с мълния веднага щом те види?
Тави се обърна към Шулц, който му подаде щит. Той започна да го прикрепя плътно към лявата си ръка.
— Незнанието. Сари не знае, че той не е в мен.
Ерен примигна.
— Защо това звучи като още едно предположение?
Тави се усмихна, докато наблюдаваше разгръщащата се атака.
— Ще ти кажа след малко.
И тогава Сари отметна глава назад с ужасен вой и цялото множество около него отговори с оглушителен до болка, като буря, боен вик. Едва Тави започна да чува нормално, когато ушите му отново писнаха и повърхността на моста се разтресе.
— Пригответе се! — извика Тави, но гласът му беше удавен от шума на тълпата. Той извади меча си, вдигна го над главата и всички Бойни врани около него направиха същото. По същия сигнал рицарите на дървото на стената зад него започнаха да засипват със стрели напредващите каними, като се стремяха да ги ранят и да накарат нападението да се забави заради ранените.
Сари обаче не позволи на нападателите да се поколебаят и канимите минаха покрай ранените почти без да забавят темпото, оставяйки ги да кървят по земята.
Тави измърмори проклятие. Но все пак си струваше да се опита.
— Защитна стена! — извика Тави и Бойните врани промениха постройката си, като се притиснаха плътно до съседите си, така че стоманените щитове да се застъпят един друг. Ерен и Кайтай не можеха да се присъединят към стената без собствени щитове и отстъпиха няколко реда навътре в строя.
Тави усети как щитът му трепти по щитовете на мъжете до него и стисна зъби, опитвайки се да успокои предизвиканото от ужаса треперене.
После Сари отново зави, вдигайки осеяния си с куки жезъл, и канимите, водени от шамани с безумни очи, атакуваха Бойните врани.
От смъртния ужас зрителното поле на Тави се стесни до тунел. Усещаше, че крещи заедно с всички хора в кохортата. Той се прилепи още по-плътно до мъжете до него и редиците от бронирани фигури се събраха възможно най-добре, опирайки се на хората отпред и добавяйки собствената си тежест и устойчивост към защитната стена.
Тълпата каними се вряза в стената алеранци буквално като побеснял овен. Засвяткаха мечове. Плисна кръв.
Тави трябваше да се бие яростно, просто за да се огледа и да разбере какво се случва около него, но шумът, виковете и бъркотията на близкия бой скриваха всичко извън непосредствения миг.
Той се наведе зад щита си, като едва успя да отдръпне глава встрани, когато сърповиден меч падна отгоре му, а кривото острие заплашително увисна над щита и се насочи към шлема му. Сляпо нанасяше удари, които Макс и Магнус му бяха набили сякаш преди цял един живот.
За повечето от тях дори не можеше да каже дали са достигнали целта си, а още по-малко — дали са нанесли поражения, но стоеше здраво на крака, заел твърда позиция, подкрепена от подкрепата на задните редове.
Други нямаха толкова късмет. Шипеста тояга на шаман удари и разкъса шията на най-близкия легионер като някакъв ужасяващ вид трион. Друг се гмурна зад щита си само за да може кривото острие на сърповидния меч да прониже шлема му заедно с черепа.
Още един легионер бе измъкнат от стената, като го хванаха за щита му, и веднага бе разкъсан на парчета от три виещи шамана в халати от човешка кожа.
Бойните врани продължаваха да стоят стабилно въпреки загубите и атаката на канимите падаше върху тях в свирепи опити да ги разбие, с рев като прилив на кърваво море, безплодно разбиващо се в скалите.
Всеки път, когато хората падаха, събратята им по кохорта само усилваха натиска напред с цялата сила, съгласуваност и бойни умения, които притежаваха.
Това беше безнадеждно. Тави го знаеше. Една скала може да устои на океана за известно време, но малко по малко океанът ще я разруши, беше само въпрос на време. Бойните врани можеха да спрат атаката на самия проход, но Тави знаеше, че не могат да задържат огромния брой каними на моста за повече от няколко минути.