Неочаквано Тави се озова редом до Шулц. Младият центурион нанасяше бързи, яростни, мощни удари с острието си, сваляйки един шаман и двама рейдъри с четири точно разчетени удара, докато не плати за доблестта си, подхлъзвайки се в кръвта на враговете си и падайки напред. Веднага друг каним замахна с копието си към незащитената шия на Шулц.
Тави не се поколеба. Той се извърна и нанесе един-единствен силен удар по спускащото се копие, но така остави цялата си лява страна отворена за шипестата тояга на шамана, който стоеше с пяна на уста пред него. Той видя удара на канима с ъгъла на окото си и разбра, че никога няма да може да отблъсне или да избегне смъртоносното оръжие.
Но нямаше и нужда.
Легионерът вляво от Тави пристъпи напред, отбивайки тоягата встрани с щита си, след което нанесе лек, заплашителен удар към главата на шамана, принуждавайки го да отскочи назад, за да го избегне.
Забавянето не беше голямо, но достатъчно, за да може Шулц да възстанови равновесието си. Двамата с Тави бързо се върнаха в строя и битката продължи.
Още.
И още.
Ръцете на Тави горяха от напрежение поради използването на щита и меча, цялото му тяло трепереше от изтощителната борба срещу настъпващия враг. Той нямаше представа от колко дълго продължава битката. Секунди, минути, часове. Можеше да е всяко едно от тях. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че те трябва да удържат позициите си, докато всичко не свърши. По един или друг начин.
Все повече хора умираха. Тави усети пареща болка на едната си буза, когато канимски сърповиден меч се плъзна покрай нея. Канимите падаха, но изглежда, че броят им изобщо не намаляваше, и удар след удар Тави усещаше как поддържащият натиск на задните редици отслабва.
Неизбежното поражение щеше да настъпи скоро. Тави стисна зъби в гневно разочарование и изведнъж забеляза червен проблясък само на няколко метра от себе си. Сари стоеше там, в своята алена броня, и Тави видя как шипестата тояга на шамана пада върху вече ранен легионер и го размазва на повърхността на моста.
Тави започна мрачно да дава заповед за атака. Единствено силен тласък можеше да доведе Сари до обсега на острието му и Тави реши, че независимо какво ще се случи, Сари няма да напусне моста жив.
Но точно се накани да изкрещи заповедта и златна слънчева светлина внезапно заля моста.
За един миг объркването превърна битката в тръпнеща, неумела блъсканица, тъй като всички участници шокирано обърнаха очи към небето.
За пръв път от почти месец златно слънце сияеше над Елинарх, невероятно горещото обедно слънце от края на лятото.
Макар да знаеше, че едва ли ще бъде чут, Тави извика:
— Макс!
Викът полетя към стената зад тях и рицарите, стоящи там, се отзоваха с внезапен вопъл от огромното усилие — и пуснаха по канимите оръжие, каквото никой алеранец не беше виждал досега.
Въпреки че не всички рицари Аери можеха да летят добре, тяхното неумение бе по-скоро въпрос на неопитност, отколкото на липса на сили. Всеки рицар Аери притежаваше значителна сила за други приложения на магията на вятъра, а като се има предвид колко базови бяха нужните сега умения, за рицарите те бяха повече от достатъчни, за да изпълнят задачата.
Тави можеше само да си представя какво се случва зад него на гребена на стената и в небето над Елинарх. Тридесет рицари, всички заедно, използваха магия за далечно виждане, подобна на тази, която обикновено се използва за наблюдение на обекти от разстояние.
Но за разлика от лещата, която се образува между две ръце, тази беше огромна, всичките им фурии обединиха сили, за да създадат дискообразно уплътнение на въздуха с диаметър четвърт миля точно над стената, на която стояха. То събираше цялата слънчева светлина и я изкривяваше в огнен поток енергия с ширина само няколко инча, който се устреми право към Макс.
Тави чу рева на Макс и мисленият му взор му показа нов образ — Макс, създаващ няколко свои собствени отделни лещи, които изкривяват и насочват светлината по цялата дължина на моста.
Превръщайки я в оръжие. Точно както Тави използва своето парче римско стъкло, за да запали огън, само че… по-голямо.
Горещата точка слънчева светлина пробяга през моста и там, откъдето минеше, рейдърите и шаманите крещяха от болка, кожата им се овъгляваше, а дрехите и козината им мигновено пламваше.
Тави погледна през рамо и видя Макс да стои на стената с високо вдигнати ръце и лице, почервеняло от напрежение и ярост. Той изкрещя и тази внушаваща ужас светлина започна да коси канимите като пшеница. Кошмарна воня и какофония от безкрайно отвратителни писъци изпълниха въздуха.