— Защо ме учиш на тези техники? — попита Тави. — Нали според легендата аз съм офицер, а не редови войник.
— Трудно е да се каже — каза Макс. — Но дори и тези умения да не ти потрябват, ти трябва да знаеш за какво става дума. Начинът на мислене на легионера, причините за неговите действия.
Тави се намръщи.
— Освен това, за да изпълниш своята роля, трябва да можеш да забелязваш какво точно рибките правят неправилно.
— Рибките? — не разбра Тави.
— Новобранците — поясни Макс. — Първите няколко седмици се бият като риби в капан, а не като легионери. И е съвсем нормално за опитен мъж да забележи всяка грешка, която прави рибката, след което да я изложи по най-унизителния начин. И, ако е възможно, по-гръмко.
— Затова ли се държиш така с мен? — попита Тави.
Макс и маестрото едновременно се ухилиха.
— Първият лорд не би искал да се лишиш от този безценен опит — каза Магнус.
— О — каза Тави, — непременно ще му благодаря.
— Съгласен съм — отвърна Магнус. — А сега нека проверим дали си запомнил всичко, което те учих, докато яздихме.
Тави се намръщи и дояде остатъците от вечерята си. Практическите упражнения, болката, изцеляването — той беше напълно изтощен. Ако зависеше от него какво да прави по-нататък, просто щеше да легне и да заспи направо там, където седеше, което, без съмнение, Макс и Магнус отлично разбираха.
— Винаги готов — въздъхна той.
— Много добре — каза Магнус. — Защо за начало не ми кажеш всички санитарни и хигиенни изисквания, както и санкциите за тяхното неспазване?
Тави веднага започна да повтаря съответните предписания, въпреки че през последните три седмици главата му бе претъпкана с толкова много неща, че беше подвиг да си спомни всяко от тях, особено предвид умората му. От санитарните изисквания Магнус премина към логистиката, процедурите по разполагане и вдигане на лагера, графици на наблюденията, схеми на патрулите и стотици други особености, които Тави трябваше да помни.
Принуждаваше мозъка си да подава факт след факт до момента, докато умората не го принуди да се прозява след всяка дума, тогава Магнус каза:
— Стига, момче, достатъчно. Върви да спиш.
Макс вече от час хъркаше здраво. Тави намери одеялото си и го разстла. Пъхна ръка под тренировъчния си шлем и се замисли.
— Мислите ли, че съм готов?
Магнус наклони глава и замислено отпи от чая.
— Учиш се бързо. Работиш усърдно, за да овладееш ролята си. Но това едва ли има значение — той погледна към Тави. — А ти самият мислиш ли, че си готов?
Тави затвори очи.
— Мога да се справя. Най-малкото, ако се случи нещо извън моя контрол, няма да е толкова неправилно, че да убият всички нас.
— Не е лошо, младеж — изкикоти се Магнус. — Говориш като истински легионер. Но запомни едно нещо, Тави.
— Мммм?
— Сега се преструваш на войник — каза старецът. — Но тази мисия ще продължи определено време. И докато продължава, тя ще бъде истина.
Тави погледна към небето над главата си, в което се разливаше море от звезди.
— Имали ли сте някога лошо предчувствие? Сякаш нещо лошо ще се случи?
— Случвало се е. Обикновено поради лош сън или изобщо без причина.
Тави поклати глава.
— Не. Не точно това имам предвид — той се намръщи, гледайки звездите. — Просто го знам. Също както знам, че водата е мокра или че два пъти по две е четири. И това не е свързано със страхове или суеверия. Това е просто факт — той присви очи. — Такова чувство изпитвали ли сте някога?
Магнус мълча доста дълго, гледайки замислено към огъня, металната чаша не позволяваше да се види изражението на лицето му.
— Не — каза той накрая. — Но познавам човек, на когото се е случвало веднъж или два пъти.
Когато Тави разбра, че Магнус няма да добави нищо повече, попита:
— А какво ще стане, ако влезем в битка, маестро?
— И какво, ако влезем? — отговори Магнус.
— Не съм сигурен, че съм готов.
— За това не трябва да си готов — отговори маестрото. — Истински готов. Воините от старата школа често се хвалят, че им е било скучно по време на повечето битки, но, повярвай ми, всеки път е също толкова страшно, колкото и първия път. Това е нещото, което трябва да изпитваш.
— Но аз нямам чак толкова много практика — каза Тави.
— Мисля, че не — каза Магнус. Той поклати глава и отмести поглед от огъня. — По-добре да дам почивка на старите си кости. Да, и ти също, младежо. Утре ще се присъединиш към легионите.