— А облаците? — попита тя.
— Очевидно пролуките в тях над градовете във вътрешността на страната започнали да се появяват ден преди да стигнем до Калар. След два-три дни напълно се разсеяли.
Амара замислено отпи от чая си.
— А разбрахме ли как ги създават канимите?
— Засега не.
Тя кимна.
— Как легионите на Плацида успяха да пристигнат толкова бързо в Церес? Стигнаха преди нас, а ние се носехме като вятър. Мисля, че той ги е карал да тичат през целия път до града.
— Подозирам, че всеки е трябвало да мисли така — отговори Бърнард. — Но вместо това той прехвърлил и трите си легиона във вътрешността, до самата граница на своята територия, ден след като Калар заловил жена му. И след като Гай го информирал, че Ария е в безопасност, той с форсиран марш е минал целия път до Церес. Така че му е отнело по-малко от един ден, ако е пътувал по права линия.
Амара вдигна вежда.
— Всичките три легиона?
Бърнард кимна.
— Казал, че или Ария ще бъде освободена и той ще се притече на помощ на Церес възможно най-бързо, или, в случай че тя бъде убита, ще поведе всеки свой войник към онази скапана врана, която се е осмелила да го направи — Бърнард поклати глава. — А аз бих казал, че той не създава впечатление за мъж, който не би понесъл мисълта, че този, който се е осмелил да докосне жена му, е жив.
— Не — тихо каза Амара. — Не създава. Но винаги ще се намерят идиоти, които ще вярват, че ако човек не търпи насилие и използва всякакви средства, за да го избегне, то това е знак за неговата слабост и уязвимост.
Бърнард поклати глава.
— Броят на глупаците като цяло е неизчерпаем. Вземи например лорд Калар. Помниш ли, ти ми каза, че мислиш, че той е в заговор с канимите?
— Абсолютно съм сигурна, че той никога не го е наричал заговор — промърмори Амара.
— Мълчи и яж — измърмори Бърнард. — Гай ме помоли да те уведомя, че е имало значително нахлуване на каними, което е започнало приблизително по същото време, по което и метежа на Калар.
Амара шумно си пое дух.
— Наистина ли? Какво се е случило?
— Засега са известни малко подробности — каза Бърнард. Курсорите на място били нападнати от Кървавите врани на Калар. Няколко загинали, още повече изчезнали и вероятно са минали в нелегалност. Но изглежда, Гай някак е успял да види какво се случва там веднага щом облаците спряха да го смущават. Канимите акостирали на брега около… — той се намръщи — голям мост над Тибър. Не мога да си спомня името. Не съм го чувал преди.
— Елинарх — каза Амара. — Единственото място, където една голяма армия може безопасно да премине реката.
— Точно така — съгласи се той. — Той изпратил Първи алерански легион да удържи моста.
— Първи алерански? Този… клоунски легион? Сред курсорите вървят залози колко години ще минат, преди този цирк да види истинска битка.
— А? Надявам се, че не си заложила много.
Веждите на Амара се вдигнаха.
— Очевидно са успели да отблъснат около шестдесет хиляди каними.
Тя едва не се задави с хапката пиле.
— Какво?
Бърнард кимна.
— Те не само че не позволили на канимите да превземат моста, но също така се придвижили на юг и защитили няколко укрепени града в района и по крайбрежието.
— Канимите никога досега не са правили подобно нещо — каза Амара. — И не са нападали толкова масирано — тя прехапа долната си устна. — Шестдесет хиляди…
— Да, практически десет от техните собствени легиони — каза Бърнард.
На вратата чу почука. Бърнард стана и отиде да отвори. Дълбокият му глас тихо боботеше, докато Амара приключваше с яденето, а след това се върна с Ария Плацида.
Лейди Плацида отново беше царствена, спокойна и безупречно облечена в зелена коприна. Тъмнокестенявата й коса падаше свободно на раменете, тя топло се усмихна на Амара, когато пристъпи и сведе глава.
— Графе, графиньо.
Амара започна да избутва чая назад и да се надига, но лейди Плацида вдигна ръка.
— Не, Амара, моля те. Знам, че сте била ранена. Моля, почивайте си.
Бърнард одобрително погледна лейди Плацида и й предложи стола си.
— Не, благодаря, графе — каза тя. — Няма да ви задържам дълго. Просто исках да ви видя вас двамата и да ви благодаря, че ме спасихте от онова ужасно място. Задължена съм ви.