— Ваша светлост — каза Амара и поклати глава. — Няма нужда…
— Благодаря — прекъсна я лейди Плацида, — защото вие просто си вършехте работата и аз трябва да благодаря на Първия лорд, да, да. Не си правете труда да говорите, Амара. Това, което направихте, беше нещо повече от работа. Особено като се има предвид, че тъмна група беше в ролята на ваши съюзници. Което, между другото, беше много ловко направено — очите й искряха от злорадо веселие. — Особено това, че им взехте дрехите.
Амара поклати глава.
— Щеше да е по-добре, ако не го бяхме правили.
— Никога не се страхувай, скъпа — каза лейди Плацида. — Ти си твърде порядъчна, за да спечелиш разположението й, твърде умна, за да вярваш на всичките й думи, и твърде предана на Империята, за да се вкарваш в дребните й игрички. Ти можеш да бъдеш единствено враг на Инвидия — тя се усмихна. — Ти просто… малко избърза. С тактиката.
Амара почувства как се усмихва.
Лейди Плацида стана сериозна.
— Вие действахте извън служебния си дълг — тя се обърна към Бърнард и отново кимна. — И двамата. Моят господар-съпруг ви е задължен. Ако имате нужда от нещо, само кажете.
Амара се намръщи и после погледна Бърнард.
— А Рук…?
— Говорих на Гай в нейна защита — каза тихо Бърнард. — Тя е опростена и освободена.
Амара се усмихна, донякъде изненадана от чувството на удовлетворение, породено от думите му.
— Тогава, лейди Пласида, има нещо, за което бих искала да ви помоля.
— Само — каза тя строго, — ако спреш да ме наричаш лейди. Имам си име, скъпа.
Усмивката на Амара се разшири.
— Ария — каза тя.
— Говори.
— Рук и дъщеря й няма къде да отидат, те дори собствени дрехи нямат. Тя не иска да бъде въвлечена отново в играта, не и когато трябва да издържа дъщеря. Ако това не ви затруднява много, може би знаете холт, в който тя би могла да се установи. Нещо тихо. Безопасно.
Ария сви устни и замислено погледна Амара.
— Мисля, че знам такова място.
— И… — Амара се усмихна на Бърнард. — Нещо друго.
— Какво? — попита Бърнард. После на лицето му се изписа разбиране и той се усмихна. — Ах, вярно.
Амара отново погледна Ария и каза.
— Тя също така се нуждае от пони. Нали знаете, дъщеря й. Рук й даде обещание и аз искам тя да го изпълни.
— На нея ще й трябват две понита — каза Бърнард, усмихвайки се на Амара. — Аз моля за още едно пони.
Лейди Плацида ги погледна и поклати глава, а на лицето й цъфна усмивка.
— Мисля, че ми харесвате все повече и повече — каза тя тихо. После отново им се поклони, този път по-ниско, и каза. — Ще се погрижа за това. Сега трябва да се оттегля.
— Разбира се — каза Амара и сведе глава. — Благодаря ви.
Бърнард придружи лейди Плацида до вратата и се върна при Амара. За миг той насочи поглед към нея, в него се четеше гордост. А после се наведе и започна да целува челото й, очите, устните.
— Знаеш колко много те обичам.
Амара му се усмихна.
— И аз те обичам.
— Време е да се забавляваме — каза той и я сграбчи. Повдигна я с лекота и се отправи към леглото.
— Бърнард… — започна Амара. — Наистина те желая, но днес не е най-доброто време…
— Дори не съм мечтал за това — отговори Бърнард. — Но всички тези полети само с малко парче червена коприна не са се отразили добре на кожата ти.
Той я сложи на леглото и внимателно свали дрехите й. После взе малко бурканче от нощната масичка и го отвори. Сладък аромат на канела се разнесе във въздуха. Бърнард седна на леглото до нея и изсипа малко от съдържанието на бурканчето в дланта си. Приличаше на ароматно масло. За миг събра длани и прошепна:
— Лечителят каза, че това най-добре възстановява кожата. Мисля да започнем с краката ти.
Когато силните му топли ръце се плъзнаха по краката й, втривайки масло в раздразнената, болезнено суха кожа, Амара почувства как се разтваря в морето от приятно изтощение и за следващите няколко часа просто се предаде в ръцете му.
От време на време той преместваше ръцете и краката й, а после я обърна, за да покрие и другата страна. Топлината на маслото, усещането за нежните му ръце върху изтерзаните мускули, удоволствието, приятната тежест на храната в стомаха я сгряха и потопиха в блаженство. Тя безсрамно се наслаждаваше.
По-късно Амара се събуди в прегръдките му, сложила буза на рамото му. Беше тъмно. Светлина идваше само от жаравата в камината.