Първият лорд отговори:
— Може би.
Известно време той гледа реката, а после каза:
— И така?
Маркус въздъхна тежко.
— Кървави врани, Секстус. Когато го видях в униформа да раздава команди на стената, за миг си помислих, че остарявам. Можеше да е Септимус. Същият външен вид, същият маниер на даване на заповеди, същата…
— Смелост? — предположи Първият лорд.
— Цялостност — каза Маркус. — Смелостта беше само част от това. А начинът, по който разигра всичко — врани, той е по-умен, отколкото беше Септимус. По-хитър. По-находчив — той погледна Първия лорд. — Можеше просто да ми кажеш.
— Не. Трябваше сам да го видиш. Както винаги.
Маркус се засмя за кратко.
— Може би си прав — той погледна Гай в очите. — Защо не го призна?
— Знаеш защо — отговори Гай тихо и горчиво. — Без фурии за мен ще е по-лесно сам да му прережа гърлото, отколкото да го направя мишена за мъже и жени, от които той не може да се защити.
Маркус се замисли и каза:
— Секстус. Не бъди глупак.
Последва секунда на леко объркване и Първият лорд каза:
— Какво, извинявай?
— Не бъди глупак — услужливо повтори Маркус. — Този млад човек манипулира враговете си до пълното им объркване и се справи с шаман, който беше поддържан от петдесет хиляди фанатични последователи. Той не просто успя да се защити, Секстус. Той го унищожи. Собственоръчно. Той стоя рамо до рамо с легионерите по време на битката, оцеля след магьосничеството на канимите, което унищожи деветдесет процента от офицерите на този легион — при това два пъти! — и използва своите рицари-призователи с невероятен ефект.
Маркус се обърна и махна с ръка към лагера на легиона от южната страна на моста.
— Той спечели уважението на тези хора, а ти знаеш колко рядко се случва това. Ако сега каже на легиона да се изправи и да тръгне към канимите, те ще го направят. Те ще го последват.
Гай дълго мълча.
— Не става дума за магията на фуриите, Гай — каза той тихо. — Никога не е ставало дума за това. Става дума за лична смелост и воля. Той има всичко това. Става дума за способност за лидерство. Той е лидер. За умението да внушава доверие. Той го прави.
— Да внушава доверие — повтори Гай, влагайки малко ирония в думата. — Дори и на теб?
— Той ми спаси живота — каза Маркус, — въпреки че не беше длъжен. И при това едва не го убиха. Той се грижи за своите хора.
— Искаш да кажеш, че си готов да го последваш?
Маркус замълча за момент. После каза:
— Казвам, че само глупак ще го захвърли единствено защото е лишен от фурии. Врани, той вече спря нашествие на канимите, сключи съюз с маратите и лично предотврати твоето убийство на Зимния фестивал. Колко още кървави проверки трябва да премине?
Гай обмисли това за минута, след което каза:
— На теб ти харесва да бъдеш Валиар Маркус.
Маркус изсумтя.
— След като се договорих с него и той напусна легионите на Защитната стена… забравих колко много ми харесва да съм него.
— Колко време трябваше да работиш върху лицето си?
— Около три седмици. По няколко часа всеки ден. Никога не съм бил силен във водното призоваване.
Известно време мълчаха. Маркус въздъхна.
— Враните да те вземат, Секстус. Само ако знаех.
Гай се усмихна горчиво.
— Само ако знаех.
— Но вече не можем да се върнем.
— Да — съгласи се Първият лорд. — Не можем.
Той се обърна към Маркус и каза:
— Но може би можем да продължим напред.
Маркус се намръщи.
— Какво?
— Ти го разпозна, когато най-накрая успя да се вгледаш в него. Не мислиш ли, че всеки, който някога е служил със Септимус, може да направи същото? — Гай поклати глава. — Той стана мъж. Няма да успее да остане незабележим още дълго.
— Няма да успее — съгласи се Маркус. — Какво искаш да направя?
Гай го погледна и каза:
— Нищо, Маркус.
Валиар Маркус се намръщи.
— Тя ще разбере достатъчно скоро, независимо дали ще й кажа за това или не.
— Може би — каза Гай. — А може би не. Във всеки случай не виждам никакви причини това да се изплъзне от вниманието ти, както се случи с всички останали. И ми е трудно да повярвам, че тя ще е недоволна да има агент, който да е доверената дясна ръка на Октавиан.