— Тогава ще ти трябват много разузнавачи. Малки мобилни групи.
Тави направи гримаса и кимна.
— Да. И това никак няма да е забавно.
— Защо?
— Първо, заради тяхната бавна скорост на придвижване — каза Тави. — Разузнавачите много лесно ще ги забележат или проследят, а след това и ще ги хванат — особено през нощта. А ние просто нямаме достатъчно коне, за да снабдим всички. Ако не измисля нещо, ще загубим много добри хора.
Кайтай наклони глава.
— Значи ти оставаш капитан?
— Засега, да — каза Тави и кимна. — Фос казва, че най-вероятно Сирил ще загуби левия си крак. Според закона на короната не се допуска офицер в легиона, който да не може да марширува и да се бие заедно с хората си. Но съм почти сигурен, че той ще бъде приет в легиона като аташе на короната или произведен в регионален консул по стратегия.
Кайтай вдигна вежди.
— Какво означава това?
— Че той ще ми дава заповеди, как и къде да се движа. Но аз ще вземам решения по време на битка.
— Аха — каза Кайтай. — Боен командир и мирновременен командир, както ги нарича моят народ. Единият взема решения по време на битка, а другият — през останалото време.
— Звучи като истина — каза Тави.
Кайтай се намръщи.
— Но ти не трябва ли да следваш същите правила? Не можеш да маршируваш заедно с твоите хора. Без да използваш фуриите, които вашия народ призовава на пътя.
— Точно така — усмихнато каза Тави. — Но те не го знаят.
Кайтай изненадано вдигна вежди.
— Какво? — попита Тави.
— Ти… ти не… — тя се намръщи. — Горчивина. Тъга. Всеки път, когато говориш за своята неспособност към магия, това ти причинява болка.
— Знам — каза Тави и беше донякъде изненадан, когато се чу да го казва спокойно, без познатата малка болка от разочарование и тъга от несправедливостта на всичко това. — Предполагам, че сега това не е толкова важно за мен. Знам какво мога, дори без да знам как да призовавам фурии. Прекарах целия си живот в очакване да се случи това чудо. Но ако никога не се случи, тогава нека бъде така. Не мога постоянно да стоя със затаен дъх. Време е да спра да чакам. За да живея.
Кайтай съсредоточено го погледна, после се изправи на пръсти и го целуна по бузата.
Тави се усмихна.
— За какво?
— За това, че намери собствена мъдрост — каза тя, усмихвайки се. — Може би още не си безнадежден, чала.
Тави изсумтя, когато се приближиха до втората каменна сграда, издигната от инженерите — командния център. Бяха го построили от най-големите камъни, които успяха да извлекат от земята, и бяха оставили по-голямата част от сградата толкова дълбоко под земята, че най-долните помещения, в това число и командирската му стая, всъщност се намираха под нивото на реката.
Тави не искаше да получи приоритет за тази сграда, но Магнус, заедно с останалите офицери, тихо пренебрегнаха властта му и го направиха така или иначе. Сградата беше напълно защитена от ужасните канимски мълнии, увериха го инженерите.
Тави трябваше да признае, че за всички наоколо е изключително полезно да има надеждно място, за да се приведе в ред легиона. Останалите легионери разположиха стандартно своите палатки около командната сграда и болницата и макар мъртвите и ранените определено да липсваха, усещането за нормален живот се върна в Първи алерански.
Той се справяше с проблемите по реда на възникването им, въпреки че през повечето дни се чувстваше като някакъв луд, който се опитва на случаен принцип да гаси горски пожар с одеяло, тичайки от един източник на дим към друг.
Ако знаеше, че смятат да правят апартамент със самостоятелна баня в командната сграда, щеше да им каже да не го правят. Но те просто го изправиха пред свършен факт.
Оказа се, че има малка всекидневна, баня и спалня, която би се считала за скромна по всякакви стандарти, с изключение на стандартите на легионерски лагер. Той без проблеми можеше да постави палатка вътре, а леглото му беше достатъчно широко, за да се просне напречно на него — ярък контраст със стандартното сгъваемо легло и походното одеяло, осигурявани на легионите.
Часовите, стоящи пред командната сграда, отдадоха чест, когато Тави мина покрай тях заедно с Кайтай. Той кимна на мъжете — и двамата бяха Бойни врани.