Глава 4
Те пристигнаха в тренировъчния лагер на Първи алерански легион посред бял ден. Тави обра няколкото къдрави черни косъма, паднали във врата му, след което прокара ръка по твърдата четина тип „таралеж“, която беше останала върху главата му, и погледна Макс.
— Просто не мога да повярвам, че си направил това, докато спя.
— Правилата са си правила — отвърна Макс с благочестив тон. — Освен това, ако не спеше, щеше да започнеш да мрънкаш по този повод.
— Мислех, че това е въпрос на личен избор за всеки войник — каза Тави.
— За войника — да, сър. Но вие сте офицер, сър.
— Който е длъжен да бъде пример — измърмори Магнус — както с външния си вид, така и във всичко останало.
Тави хвърли сърдит поглед към Магнус и придърпа широката куртка от тежка твърда кожа, която можеше да го предпази от порязващ удар с острие. Куртката беше тъмносиня, за разлика от светлата туника под нея. Носеше колан с легионерски меч и въпреки че беше свикнал с по-големи оръжия, чувстваше стандартното армейско острие комфортно в ръцете си, особено след упражненията с Макс и маестрото.
Лагерът на легиона беше с точно същия размер като крепостта Харисън и Тави знаеше, че това си има своите причини: всички лагери на легиона се създаваха по един и същ образец с цел да се улесни ориентацията на всеки офицер, куриер или който и да е друг служител, който по волята на службата е бил прехвърлен в чужд лагер, както и да спомогне опълчението, призовано в армията, да се влее по-леко в дисциплинираните редици на легиона.
Тави осъзна, че Харисън като цяло е бил стандартен легионерски лагер, просто камъкът бе заменил брезента и дървото, казармите бяха заменили палатките, а каменните стени и бойници — дървената ограда. В самия лагер имаше много по-малко хора, отколкото можеше да се очаква. Макар лордът на Рива да твърдеше, че това се дължи на факта, че Бърнард е установил приятелски отношения с маратите в съседните територии, Тави вярваше, че това е по-скоро поради прехвърлянето на пари от военния бюджет на Рива за други цели.
Земята около лагера през последните няколко седмици беше старателно изпотъпкана от хилядите маршируващи крака. Обичайната за долината гъста тревна покривка беше унищожена и само на няколко места се забелязваха наченки на възстановяване. Тави дори в момента виждаше стотици трениращи хора и няколко кохорти новобранци в златистокафяви туники, които те трябваше да носят, докато не си спечелят брони. Държаха големи дървени подобия на реални щитове, но по-тежки от истинските, както и дървени колове, дълги колкото бойните копия на легиона. Всеки новобранец, разбира се, си носеше свое собствено острие, и по лицата на маршируващите хора беше изписано, че не са много доволни от начина, по който прекарват времето си. Докато те тримата минаваха бодри, свежи и без работа покрай маршируващите новобранци, Тави улови няколко недоволни погледа.
Преминаха през порта, която щеше да е източна в Харисън, и бяха спрени от двама души, облечени в униформи на легионери-ветерани. Бяха по-възрастни и по-небрежни от новобранците отвън. „Няма да е зле да се избръснат — помисли си Тави, — а и да се измият — допълни, когато се приближиха.“
— Стой — каза първият, само няколко години по-възрастен от Тави, по-висок, по-едър и с малко коремче. После през прозявка каза. — Име и цел на посещението, моля, или си тръгвайте по пътя.
Тави дръпна юздите на няколко метра от часовия и учтиво му кимна:
— Сципио Руфус, от Рива. Идвам, за да служа като подтрибун на трибуна по снабдяването.
— Сципио, така ли? — проточи легионерът. Извади от джоба си парче хартия, изтръска го от нещо, приличащо на трохи, и прочете. — Трети подтрибун.
После поклати глава:
— Честно казано, едва ли имаме нужда от трибун, да не говорим за трима подтрибуни. Ти си поредното главоболие, малки Сципио.
Тави погледна ветерана и присви очи.
— Нима капитан Сирил ви е разрешил да не спазвате протокола за ранговете, легионер?
Вторият легионер приближи по-близо. Беше по-нисък, набит и подобно на партньора си, с коремче, подсказващо за минимум упражнения и за любов към бирата.
— Какво си имаме тук? Някакво цивилно паленце е решило, че е по-добър войник, защото е обикаляло домашната си градинка с легион, без никога да е напускало града си?