Тави отново се намръщи.
— Но… сър, това може да доведе до истинско бедствие.
Гай поклати глава.
— Ескалацията продължава независимо какво ще предприемем рано или късно — Калар или Акватайн ще се раздвижат, когато наберат сили. По-добре да действаме по мой сценарий, а не да чакаме да станат готови.
— Възможно е, ваше величество — усъмни се Тави. — Но и вашият план може да се провали.
Гай поклати глава, усмихвайки се.
— Този — не.
— Откъде знаете?
Първият лорд вдигна вежди.
— Инстинкт.
Тави се усмихна:
— Да, сър — после се изправи: — Какви ще са указанията ви за мен?
— Трябва да видим военната ти подготовка — Първият лорд се замисли, — но никой от легионите, които предпочитам, не започва тренировки преди следващата година. А аз искам да започнеш по-рано.
Гай извади пергамент от туниката си и го хвърли на Тави.
— А дотогава трябва да се занимаваш с нещо. Затова тръгваш на път.
Тави се намръщи, гледайки подозрително към пергамента:
— Къде?
— В долината — отговори Гай. — Руините на Апия, за да бъдем точни, за да се учиш при маестро Магнус.
Тави примигна и се ококори:
— Какво?
— Ти завърши втория семестър като академ и само великите фурии знаят какви занимания може да си намериш, ако те оставя тук с твоите номера. Прочетох статията ти за римското изкуство. Както и Магнус. Той се нуждае от научен сътрудник — каза Гай. — Предложих теб и той се възползва от възможността да те получи за шест месеца.
Челюстта на Тави увисна:
— Но… Господарю, моите задължения…
Гай поклати глава и каза:
— Повярвай ми, не ти правя подарък. Може да ми потрябваш там, в зависимост от това как ще се развият събитията. Освен ако, разбира се, не ти се отива.
Тави усети как устата му се разплува в невярваща усмивка.
— Не, сър! Искам да кажа, да, разбира се, ваше величество, считам го за чест.
— Великолепно — каза Гай. — Тогава тръгваш на разсъмване. И помоли Гаел да достави тези писма вместо теб.
Тави рязко си пое дъх. Гаел, студентка и съученичка на Тави, никога не е била истинска Гаел. Истинската я бяха убили и хладнокръвно подменили, преди той да се запознае с нея. Шпионката, която направи това, Кървава врана от Каларан на име Рук, беше приятелка на Тави в течение на две години, преди той да разбере истината за нея.
Вместо да я разкрие, Гай я остави така, за да снабдява нейния господар с дезинформация.
— Мислите, че тя ще предаде това на Калар?
— Това ли? Абсолютно — каза Гай.
— Мога ли да попитам…? — каза Тави.
Гай се усмихна.
— Пликът съдържа рутинна поща и един ред за Акватайн, информиращ го за намерението ми законно да го назнача за мой наследник.
Веждите на Тави плъзнаха нагоре.
— Искате да накарате Калар да действа срещу Акватайн, за да укрепите позицията си на трона.
— Той ще реагира — съгласи се Гай. — Вярно, че е малко луд и поради това непредсказуем, затова трябва да имам колкото се може повече очи и уши на юг. Носи моята монета винаги със себе си.
— Разбирам, ваше величество — каза Тави, докосвайки старата сребърна монета, висяща на верижка около врата му. Горчивината на спомените го накара да замълчи за миг. — А Гаел?
— Ако планът ни успее, тя ще стане безполезна за короната — каза Гай с тих, но твърд глас.
— Да, ваше величество — каза Тави и се поклони. — А Фейд, сър?
По лицето на Гай пробяга едва забележима сянка:
— Какво за него?
— Той е с мен от… откакто се помня. Предположих, че…
— Не — каза Гай с тон, недопускащ друго мнение. — Имам друга работа за Фейд.
Тави срещна безкомпромисния поглед на Гай за един дълъг и безмълвен момент. После леко кимна в знак на съгласие.
— Да, ваше величество.
— Тогава да не губим повече време — Гай се надигна. — Ах, да — каза той, обръщайки се. — Ти случайно да не спиш с посланика на маратите, Тави?
Тави почувства как устата му отново се отваря. Бузите му пламнаха толкова силно, че той си помисли, че могат буквално да експлодират.
— Хм, ваше величество.
— Надявам се, че разбираш последствията. Никой от вас не владее фурии, които биха могли да попречат на зачеването. И повярвай на думите ми, бащинството много усложнява живота.