Тави отчаяно искаше земята под него да се отвори и да го погълне, смачквайки го в голямо мазно петно.
— Ние, ъъъ… Ние не правим това — каза Тави. — Това, м-м, е, като цяло, съвсем друго. Това не е…
Очите на Гай заискриха:
— Разговаряте?
Тави се хвана за главата.
— О, кървави врани. Да, сър.
Гай непринудено се усмихна.
— Едва ли си спомням какво е — каза той, — но тъй като открай време при младите не се е получавало, а и няма да се получава — да се сдържат, аз май би трябвало да съм доволен от вашите, хм, алтернативни занимания.
Усмивката на Гай угасна.
— Трябва обаче да запомниш: тя не е човек, тя е марат. Наслаждавайте се един на друг, докато имате възможност, но не бих те посъветвал да се привързваш към нея. От това изпълнението на задълженията ти само ще се усложни.
Тави прехапа устни и сведе поглед. В суматохата пропусна факта, че ако замине, няма да вижда Кайтай половин година. И сега този факт изобщо не му харесваше. В крайна сметка те намираха възможност да прекарват време заедно всеки ден. И почти всяка нощ.
Тави почувства как червенината отново залива лицето му само при мисълта за това. В същото време беше леко изненадан колко го разстройва идеята да бъде далеч от Кайтай, и то не само защото това сериозно щеше да намали възможностите им за… алтернативни занимания. Кайтай беше красива, възхитителна млада жена, с остър ум и не по-малко остър език, честна, вярна, дива и притежаваше онова вродено умение да съчувства, каквото Тави преди беше срещал само в призователите на вода, каквато беше леля му Исана.
Кайтай беше негов приятел. Освен това той беше свързан с нея от онази невидима нишка, която свързваше всеки марат с тотема му. Всеки марат, който някога Тави бе виждал, беше свързан с тотем или чала, както го наричаше Кайтай. Нейният баща, Дорога, вождът на клана на Гаргантите, беше невъзможно да си го представи без огромния черен гаргант на име Уокър. И можеше да преброи на пръстите на едната си ръка случаите, когато е виждал Хашат, вождът на Конския клан, да се придвижва на собствените си крака.
Тави го безпокоеше мисълта, че пребиваването му далеч от Кайтай може да й причини неудобство или дори някаква вреда. Но нали след това пътуване на юг той ще трябва да служи в редиците на легионите в продължение на три години, което би могло да го захвърли в някое от най-отдалечените кътчета на Империята, което вероятно няма да е разположено близо до Алера Империя, а следователно и до Кайтай, която беше посланик на своя народ в столицата.
Три години. И след това ще последва още едно назначение. И още едно… Курсорите в служба на Империята рядко се задържат на едно място.
Тя вече му липсваше. Най-лошото беше, че не каза на Гай за тяхната връзка и опасенията му, свързани с Кайтай. Никога не беше говорил за подозренията си за тази връзка с Първия лорд. Нямаше основателна причина да крие, но чувстваше някакво неоформено безпокойство; инстинктите му казваха, че трябва да бъде предпазлив с всичко, което Гай би могъл да използва, за да влияе и да манипулира един от своите курсори. Тави беше израснал на границите на Империята, много опасни земи, където се беше научил да се вслушва в инстинктите си.
Гай наблюдаваше как израженията по лицето на Тави се сменят едно след друго, вероятно грешно приемайки ги за романтични чувства.
— Изглежда започваш да разбираш.
Тави кимна, без да вдига очи, държейки емоциите си под контрол.
Гай затаи дъх, върна се в своята първоначална маскировка и се отправи към вратата.
— Постъпи както сметнеш за добре, Тави, но аз вярвам в правилното ти решение. Приготвяй си багажа, курсор. И късмет!
Несвойствено за сезона лошо време забави придвижването на рицарите Аери, пренасящи Рук на юг към нейния господар. Пътуването отне почти пет дни и се превърна в истинско мъчение за нея. Тя нямаше талант на призовател на въздух, така че всичко, което можеше да направи, беше да седи в паланкина и да гледа връзката документи, „разположени“ на срещуположното място.
Гадене, несвързано с това, че се намира в тресящия се паланкин, се надигна към гърлото й. Тя затвори очи, за да не гледа купчината документи, които тайно беше копирала от официални документи в столицата. Някои от тях беше получила, като подкупи недобросъвестни служители в двореца. Други — с кражби от празни кабинети и затворени стаи. Всеки съдържаше малко зрънце информация, която поотделно не означаваше много, но с помощта на подобни доклади от нейните съучастници те се събираха в едно цяло.