Веждите на Калар скочиха нагоре.
— Считай, че току-що направи точно това — каза той тихо. После отвори плика и започна да чете.
Всеки човек, притежаващ властта и опита на Калар, доста лесно крие емоциите си от онези около него, точно както Рук криеше своите от Върховния лорд. Всеки, който притежава достатъчно умения на призовател на вода, може да научи много за човек от неговите реакции, както физически, така и емоционални. Разбира се, най-влиятелните лордове на Алера бяха обучени в умението да сдържат емоциите си, за да не дават никакъв шанс на такива призователи.
Но Рук нямаше нужда да прибягва до магия, за да прочете човек. Тя притежаваше проницателност, усъвършенствана от годините опасна служба и нямаща отношение към магията. Нито един мускул не трепна по лицето на лорда, но тя беше абсолютно сигурна, че новината разтърси Калар до дъното на душата му.
— Откъде взе това? — настоятелно попита той.
— От пажа на негово величество. Успа се и трябваше да тича към вятърното пристанище. И тъй като сме приятели, ме помоли да предам това съобщение вместо него.
Калар поклати глава.
— А сигурна ли си, че това не е провокация?
— Да, милорд.
Калар забарабани с пръстите на дясната си ръка по масата.
— Никога не бих си помислил, че Гай ще влезе в съюз с Акватайн. Той го мрази.
— Гай има нужда от него — промърмори Рук. — В настоящия момент. Нуждата може да превъзмогне омразата.
Сърцето на Рук заби по-бързо — последните думи бяха произнесени с нотка на горчива ирония. Калар обаче не забеляза това. Барабанният ритъм по масата се усили.
— Още една година подготовка и щях да го съкруша за няколко месеца.
— Той спокойно може да е наясно с това, милорд. И да се опитва да ви провокира към преждевременни действия.
Калар хвърли поглед на пръстите си и ударите бавно затихнаха. После сгъна писмото наполовина, после отново и отново, очите му се присвиха, а устните се разтегнаха в хищна усмивка.
— Наистина. Аз съм мечката, която той примамва. Но Гай е твърде самонадеян и винаги е бил такъв. Смята, че всичко му е известно.
Рук кимна, без да каже нито дума.
— Но му предстои да разбере, че тази мечка е много по-голяма и опасна, отколкото е предполагал.
Той стана, позвъни на звънеца, след което призова фурия, за да отвори най-близкия шкаф, извади от него десетина сгънати карти и ги хвърли на масата.
— Предай думите ми на пълководците: времето дойде. За седмица се мобилизираме и тръгваме. Кажи на твоите хора да подновят натиска върху курсорите.
Рук сведе глава.
— Да, милорд.
— А ти… За теб имам специална задача. Исках да се заема с това лично, но… нека това отмъщение да е чрез пълномощник.
— Холтърката? — тихо попита Рук.
— Кучката от Калдерон — поправи я Калар, повишавайки глас.
— Да, милорд, ще бъде направено.
Тя прехапа устни.
— Милорд… може ли?
Калар с жест посочи вратата на отсрещната стена на кабинета, водеща към стая за четене и лични срещи. Рук прекоси кабинета, отвори вратата и се озова в малко, разкошно обзаведено помещение със скъпи килими.
Малко момиченце с блестящи черни коси седеше на пода заедно с млада прислужница и си играеше с кукли. Когато вратата се отвори, слугинята погледна нагоре, изправи се, поклони се на Рук и излезе, без да каже и дума.
— Мамо! — ликуващо извика детето. Стана и се втурна към Рук, която сграбчи дъщеря си и я стисна в здрава прегръдка.
— Липсваш ми, мамо.
Рук я притисна още по-силно и горчиви сълзи се стекоха по лицето й, въпреки решимостта й да не плаче.
— И ти ми липсваше, Маша.
— Вече време ли е, мамо? — попита дъщеря й. — Можем ли вече да отидем в селото и да вземем пони?
— Все още не, но скоро, скъпа — прошепна тя. — Скоро, обещавам.
Малкото момиченце я погледна с огромните си очи.
— Но ти много ми липсваш.
Майката прегърна детето, за да не вижда болката в очите й.
— И ти ми липсваш. Толкова много ми липсваш.
Рук усети присъствието на Калар на прага зад себе си. Обърна се към него и го погледна, стараейки се да не среща погледа му.
— Съжалявам, мила. Не този път. Трябва да тръгвам вече.
— Н-но нали ти току-що дойде? — възкликна Маша. — Какво да правя, когато ми трябваш, а не мога да те намеря?