— Не се притеснявай.
— Ще се погрижа дъщерята на моя верен слуга да е в безопасност. Обещавам ти. Аз наистина много високо ценя твоята вярност — обади се Калар с тих, нежен глас, рязко контрастиращ със студения блясък в очите му.
Рук се извърна, заставайки между Маша и Калар. Прегърна плачещата си дъщеря и горчиви сълзи на гняв потекоха по лицето й.
Тя чу как Калар се обърна и влезе в кабинета си, като се подсмихва под нос.
— Повече, отколкото той очаква да получи. Всъщност много повече.
Ерен седеше на клатеща се маса в бунгало със стени с открити отвори, потта капеше от носа му по лежащите пред него счетоводни книги, капки пот имаше и върху кожения му робски нашийник, показващ се изпод тънката риза. През лятото на Залезните острови беше много горещо, въпреки че, благодарение на великите фурии, топлото най-накрая беше започнало да си отива. Бръмбари се въртяха около главата му, а дребни лястовици, влитащи през широките отвори, ги ловяха. Ръката му периодично се схващаше, принуждавайки го да оставя перото, с което пишеше. Но точно когато пак остави перото, на вратата се появи смъртно блед мършав мъж.
— Ерен! — изрева той, злобно подчертавайки името. — Кървави врани, не те купих, за да седиш и да зяпаш през прозореца.
Притежавайки избухлив нрав, Ерен оцени идеята да счупи врата на идиота като много примамлива, но курсорът не можеше да си позволи подобни мисли да пречат на неговите задължения. А мисията му се състоеше в това да остане невидим на Залезните острови, да наблюдава, да слуша и да изпраща доклади на континента. Той отново взе перото, наведе глава и каза колкото се може по-кротко:
— Да, господин Улус. Моля да ме извините. Просто разтривах пръсти.
— Ще ги разтриваш на бесилката, ако още веднъж те хвана да безделничиш! — отвърна Улус и се отправи към шкафа с мръсните чаши и евтиния ром. Миг по-късно той вече се беше съсредоточил да направи чашите още по-мръсни, а ромът — още по-евтин, също както и през всички предишни дни, докато Ерен се потеше над нескончаемите счетоводни книги.
След известно време в стаята влезе човек. Не беше едър, но имаше същия този вид на мършав, очукан мъж, който Ерен асоциираше с пиратите, които тероризират търговските кораби, а след това се крият в безбройните уединени кътчета на Залезните острови. Дрехите му говореха за продължително излагане на сол, вятър и слънце, освен това носеше като трофеи несъчетаващи се дрънкулки — неизменен атрибут на успешния пират.
И още… Ерен се намръщи и не вдигна поглед от книгата. Като цяло мъжът не приличаше на пират. Повечето от тях външно са немарливи, недисциплинирани и с лоши маниери. А този мъж изглеждаше предпазлив и здравомислещ. Движеше се като професионален боец, напълно отпуснат и сдържан. Ерен разсъди, че той все пак не е пират, а по-скоро наемен убиец, който продава смърт за злато, ако цената е подходяща.
Улус се изправи на крака и се олюля на пети, опитвайки да запази равновесие.
— Сър… — започна той, — добре дошли в Уестмистън. Казвам се Улус и съм старши ръководител на търгов…
— Ти си прекупвач на крадени стоки — тихо каза мъжът.
Улус демонстративно „зяпна“, което, впрочем, не би убедило дори дете.
— Добри ми господине! — възкликна той. — Не знам откъде сте чули тази клевета, но…
Мъжът леко наклони глава и внимателно погледна Улус. Господарят на Ерен, разбира се, беше пиян като пън, но не чак толкова пиян или глупав, че да не забележи опасността, святкаща в очите на човека. Затова млъкна и нервно преглътна.
— Ти си прекупвач на крадени стоки — продължи непознатият със същия тих глас. — Аз съм капитан Демос. Имам стока, от която искам да се отърва.
— Разбира се — каза Улус, преглъщайки думите. — Донесете всичко тук, ще се радвам да ви предложа честна цена.
— Не се притеснявам, че ще бъда излъган — отговори мъжът. После извади лист хартия от джоба си и го хвърли в краката на Улус.
— Ето списък. Ще продаваш по моята цена или ще си доплатиш до нея, преди да се върна. Имаш три седмици. Като награда ще получиш една десета от сумата. Излъжеш ли ме дори с една медна — ще ти прережа гърлото.
— Разбрах — преглътна Улус.
— Така си и помислих — отвърна мъжът.
Улус взе списъка и го прочете. Намръщи се.
— Капитане — каза той предпазливо. — По на изток ще получите по-добра цена за всичко това.
— Не плавам на изток — каза мъжът.