Ерен въздъхна и натопи перото, като се съсредоточи върху това да изглежда отегчен, жалък и мрачен, с цел да скрие внезапното си вълнение и интерес. Уестмистън беше най-западното човешко населено място на Залезните острови. Единствената цивилизация по-нататък на запад беше цивилизацията на канимите. Тяхното главно търговско пристанище беше на десет дни плаване от Уестмистън и на единадесет обратно, като се вземе предвид кое време на годината е сега.
Три седмици.
Капитан Демос караше нещо на канимите.
— Хайде — каза капитан Демос. — Вземи роба си и товарна количка. Отплавам след час.
Глава 1
Тави дърпаше въжето с всички сили, докато не осъзна, че гърбът му е на път да се прекърши от напъването.
— По-бързо! — изръмжа през зъби.
— Не бива да бързаш, ако наистина искаш да научиш нещо, момчето ми — отвърна старецът, коленичил до пусковия механизъм с лост в ръце. Магнус леко се наклони над механизма, изсумтя и с металическо стържене пъхна лоста в пусковото устройство.
— Изследванията са същността на Академията.
Пот на ручеи се стичаше по тялото на Тави.
— Ако сега не го сложите този лост, ръката ми може да се изплъзне и случайно да ви метне през цялата долина — изръмжа той.
— Търпение, момчето ми. По-добре да се отдръпна по-далече. Този ще се счупи, също като предишния.
Той изсумтя.
— Ето, всичко е готово. Бързай бавно — далече ще стигнеш.
Тави започна постепенно да отпуска въжето, въпреки че ръцете му плачеха за незабавна почивка. Дългите дървени „ръце“ на механизма трепнаха, но отново се огънаха, готови всеки момент да започнат да действат. Въжетата, свързващи няколкото въртящи се колела, които Магнус беше направил, се отпуснаха на земята.
— Ето, виждаш ли? — каза той с гордост: — Ти направи всичко сам.
Тави наведе глава, опитвайки се да си поеме дъх.
— Но все още не разбирам принципа на работа на колелетата.
— Той се заключава в това да концентрираш силата в една точка — отговори Магнус. — Ти издърпа четиридесет фута въже, за да придвижиш „ръката“ само с пет.
— Мога да броя — отвърна Тави. — Просто… това е практически невъзможно. Дори на чичо ми щеше да е трудно да премести това нещо, а той е силен призовател на земя.
— Нашите предци са знаели работата си — промърмори Магнус. — Ех, само ако Ларус можеше да види това. Щеше да се пръсне на място с пяна на уста. Хайде, младежо, помогни ми със снаряда.
Тави и Магнус заедно изтърколиха и вдигнаха камък, тежащ около петдесет фунта, поставиха го в дупката в края на „ръката“ на механизма и отстъпиха назад.
— Може би все пак трябваше да използваме поне няколко професионално изработени детайла?
— Никога, абсолютно никога — изфуча Магнус. — Ако използваме дори един детайл, произведен с помощта на фурии, ще трябва да започнем отначало, но вече без него, в противен случай Ларус и подобните му ще ни направят на пух и прах, основавайки се само на този факт. Не, момчето ми, всичко трябва да бъде направено така, както са го правили римляните и Апия.
Тави изсумтя. Намираха се сред руините на древен град. Построен някога като венец на древна планина, с течение на времето той се беше смалил до размера на голям хълм, а всичко наоколо беше направено от камък. Стените, оцелели от няколкото десетки сгради, с времето се бяха превърнали в неравни камъни и отломки, разпръснати около тях. Трева и дървета растяха сред разрушени къщи и стари градски стени. Вятърът пееше безкрайна, тиха и тъжна песен сред камъните. Елени тихо пристъпваха по улиците, така разрушени, че да разбереш, че са направени от човек можеше само като ги гледаш отдалеч, и се криеха сред стените по време на редките бури. Птици гнездяха върху останки от статуи, оказали се безпомощни пред времето.
Камъните, използвани за разрушените в момента апийски конструкции, нямаха извитите арки и точните ъгли, характерни за работата на фуриите, а бяха изградени на части, от по-малки камъни, върху които се виждаха следи от инструментите, използвани в древността, и съдейки по текстовете, издълбани върху намерените от Магнус под руините камъни, се наричаха „кариери“. Друго изображение, очевидно принадлежащо на римляните и останало за всичките тези години незасегнато от влиянието на природата в тишината на пещерите, показваше на Магнус и Тави използването на военни машини в битка с враг, наподобяващ на рогат великан.