— Заедно няма да успеем да избягаме от тях — каза той.
— Няма откъде да знаеш!
— Врани, човече! Те ще заобиколят завесата и ще ни отрежат за секунди. Махай се оттук, Кестус! Трябва да съобщиш за всичко това.
— Да съобщя за какво? — Кестус почти крещеше. — Проклети врани и…
Нощта стана бяла и яркоалена болка превзе целия свят на Кестус. Той смътно усети как пада от коня. Не можеше да диша. Не можеше да крещи. Всичко, което можеше, беше да чувства болката.
Той успя да погледне надолу.
В гърдите му зееше дупка с почернели краища.
Тя минаваше през бронята и през слънчевия сплит, мъртвата точка на тялото му. Металните звена около дупката бяха стопени. Огнена магия. Беше поразен от огнена магия.
Не можеше да диша.
Не усещаше краката си.
Иварус седна до него и започна да изследва раната.
Сериозното му лице стана още по-мрачно.
— Кестус — каза той спокойно. — Съжалявам. Нищо не мога да направя.
Кастус трябваше да положи усилия, но той фокусира погледа си върху Иварус.
— Вземи коня — настърга той. — Махай се.
Иварус стисна рамото на Кестус.
— Съжалявам — повтори той отново.
Кестус кимна. Пред вътрешния му взор се мярна спомена за разчленяването на Тонар и коня му, което го наведе на някои мисли. Той затрепери, облиза устни и каза:
— Не искам тези твари да ме убият.
Иварус за секунда затвори очи. После стисна устни и кимна.
— Благодаря — отвърна Кестус и затвори очи.
Сър Ерен, курсорът, безмилостно пришпорваше коня на Кестус, използвайки всеки трик, който някога беше научил, чул, прочел или видял, за да прикрие следите си и да заблуди своите преследвачи.
По времето, когато слънцето изгря, той се чувстваше толкова изтощен и слаб, колкото и конят му, но около него нямаше признаци за преследване. Той спря близо до малка рекичка и облегна гръб на ствола на едно дърво, затваряйки очи за момент.
Курсорът не беше сигурен дали монетата му може да достигне до Алера Империя от толкова малък приток, но нямаше избор, беше длъжен да опита. Първият лорд трябваше да бъде предупреден.
Той издърпа верижката около врата си със сребърната монета, окачена на нея.
После хвърли монетата във водата и каза:
— Чуй ме, малка рекичке, и побързай да съобщиш на твоя господар.
За известно време нищо не се случи. Ерен беше готов да се откаже и да продължи пътя си, когато повърхността на водата започна да кипи, издигна се и се оформи в образа на Гай Секстус, Първият лорд на Алера.
Гай беше висок, красив мъж, на който можеха да се дадат около петдесет години, ако не се вземе под внимание сребърната му коса.
В действителност Първият лорд беше на над осемдесет, но, както при всички мощни водни заклинатели, възрастта не се отразяваше на външния му вид, за разлика от обикновените алеранци.
Въпреки че очите му бяха хлътнали и уморени, те блестяха с интелигентност и чиста, несломима воля. Водната статуя се съсредоточи върху Ерен, намръщи се и заговори.
— Сър Ерен? — каза Гай. — Ти ли си?
Гласът му звучеше странно, сякаш говореше в тунел.
— Да, сър — отговори Ерен и поклати глава. — Имам спешни новини.
Първият лорд му даде знак с ръка:
— Докладвай.
Ерен си пое дълбоко дъх.
— Сър. Вордите са тук, в горите на югозапад от каларанската Пустош.
Лицето на Гай замръзна, раменете му се напрегнаха. Той се наведе напред и впи поглед в Ерен.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. И още нещо.
Ерен си пое дълбоко дъх.
— Милорд — каза той спокойно. — Те са овладели призоваването на фурии.
Глава 1
В предишните си пътувания на Тави му трябваха няколко дни, за да се възстанови от морската болест, но тези пътувания никога не го бяха извеждали в далечните простори на океана.
Сега установи, че има голяма разлика между това да останеш близо до земята със спуснати платна и това да предизвикаш дълбокото синьо море. Но не можеше да предположи колко високи могат да бъдат вълните в открития океан. Често изглеждаше, че „Слайв“ се изкачва по склона на синя планина, само за да се плъзне надолу от другата й страна, щом достигне върха. Вятърът и опитът на негодниците от екипажа на Демос поддържаха платната постоянно изпънати и „Слайв“ бързо зае водеща позиция във флота.