Тави го изгледа за момент. После тихо каза:
— Магнус, не се чувствам добре. Но съм сигурен, че ако помоля Кайтай, когато се върне, тя ще се радва да ви изхвърли от този кораб вместо мен.
Магнус невъзмутимо сведе глава.
— Разбира се, това зависи от вас, ваше височество. Но ви моля първо да погледнете картата.
Тави изръмжа нещо под нос и насочи вниманието си към картата. Работата беше свършена. Нямаше смисъл да се преструва, че не е така.
— Колко точно е това копие?
Магнус му подаде още няколко листа хартия, почти идентични с първата.
— Мм… — проточи Тави. — В какъв мащаб са?
— Засега не е ясно — отговори Магнус. — Възможно е да има различия в начина, по който разбираме и разчитаме картите на канимите.
— Няма много разлики — отговори Тави. — Виждал съм техни карти на долината.
Той прокара пръст по една от картите, където триъгълници с различни размери маркираха градове. Почти половината от тях бяха с отбелязани имена.
— Тези градове… Сигурен съм, че… — той погледна остро Магнус — населението на всеки от тези градове е огромно. Толкова огромно, колкото е населението на градовете на Върховните лордове в Алера.
— Да, ваше височество — спокойно отвърна Магнус.
— И тук има десетки от тях — продължи Тави — само по този участък от бреговата ивица.
— Точно така, ваше височество.
— Но това означава… — Тави бавно поклати глава. — Магнус. Това би означавало, че цивилизацията на канимите е много по-голяма от нашата — стотици пъти по-голяма.
— Да, ваше височество — каза Магнус.
Тави отново се взря в картата и бавно поклати глава.
— И ние никога не сме знаели?
— Канимите от векове пазят крайбрежието си доста ревниво — отговори Магнус. — По-малко от дузина алерански кораба са посещавали бреговете им — и им е било позволено да акостират само в едно пристанище, в място, наричано Маршаг. Никога на нито един алеранец не е било позволено да напусне пристанището — във всеки случай никой не е успял да се върне, за да разкаже за това.
Тави поклати глава.
— А призователи на фурии? Нима никога не сме изпращали рицари Аери да прелетят над техните земи?
— Обхватът на рицаря Аери е ограничен. Може да прелети двеста или триста мили и да се върне обратно, но едва ли може да разчита да остане незабелязан, а както видяхме в Нощта на червените звезди, канимите имат методи да се противопоставят на нашите летци — Магнус сви рамене и се усмихна. — Също така има предположение, че способностите ни за призоваване силно ще намалеят толкова далече от Алера, откъдето произхождат нашите фурии. Напълно възможно е рицар Аери изобщо да не може да лети.
— Наистина ли никой не е пробвал? — попита Тави.
— Корабите, които са плавали дотам, са били или пощенски, или търговски — на устните на Магнус се мярна усмивка. — Освен това може ли да си представите гражданин, който би искал да достигне бреговете на канимите в компанията на примитивни матроси, само за да се увери, че е също толкова безпомощен като тях?
Тави бавно поклати глава.
— Мисля, че не — той потупа картата с пръст. — А може ли това да е лъжа? Да искат умишлено да ни заблудят?
— Възможно е — каза Магнус с одобрителен тон, — въпреки че лично аз предпочитам да смятам тази вероятност за много ниска.
Тави изсумтя.
— Добре — каза той. — Това е доста ценна информация.
— И аз така си помислих — отвърна Магнус.
Тави въздъхна.
— Предполагам, че не бива да ви хвърлям зад борда, поне засега не.
— Оценявам това, ваше височество — сериозно каза Магнус.
Тави прокара пръст по няколко дебели линии, повечето от които бяха прави.
— Тези линии. Това някакви канали ли са?
— Не, ваше височество — каза Магнус. — Това са граници на области.
Тави хвърли безизразен поглед на Магнус.
— Не разбирам.
— Очевидно — пояси Магнус — канимите нямат централизирано управление. Те са разделени на няколко отделни, ясно разграничени племена.