Дуриас кимна и се огледа.
— Ето защо правим ниски насипи вътре, по протежението на пътя. Така не могат да ни видят отвън. Когато вордът мине, те ще влязат в смъртоносен капан.
— Ще бъде нещо доста по-лошо — каза Тави. — Никога не сте виждали какво могат да правят призователите на огън в затворено пространство.
Той вдигна поглед към Варг и добави с много меко натъртване:
— Дори вие не сте го виждал, майстор на войната.
Варг срещна погледа на Тави и замълча за момент, преди да отговори също толкова меко.
— Моите шамани също ще бъдат тук, гадара. Би трябвало да е интересно.
Тави внимателно потисна трепета на безпокойство при мисълта за някои от нещата, които беше виждал да правят канимските шамани. Той оголи зъби на Варг и каза:
— Това е за по-късно. Моите разузнавачи са открили нещо, за което мисля, че ще искате да знаете — той посочи към променящия се пейзаж извън укрепленията.
Варг размени поглед със сина си, след което двамата се изправиха в стремената и се загледаха натам. Известно време гледаха, без да издадат нито звук.
Насаг внезапно изръмжа и плесна таурга, подкарвайки го в разтърсващ земята галоп, който накара другите два таурга да изреват недоволно. Половин дузина току-що пристигнали шуарански бежанци се пръснаха в различни посоки, преди таургът да ги е стъпкал. Дуриас и Варг овладяха своите зверове. Варг издаде ниско ръмжене, хвърли поглед към Тави, след това скочи на земята и хвърли поводите на Дуриас. Тави също се спеши, избягна злобния ритник на таурга на Дуриас и забърза след Варг, който се катереше към върха на насипа до портата, където все още се работеше по увеличаване на земната маса. Тави спря до него и се загледа в Насаг.
Далеч в равнината извън земните насипи плътно се движеше голяма група бежанци. Но за разлика от повечето шуаранци, козината на тези каними беше тъмна. Сред тях се движеха, често с помощта на бастуни или патерици, воини в червено-черна броня, а в центъра на групата над всички се издигаше дълго копие, върху което се вееше просто червено-черно знаме.
— Мои хора — каза Варг с много дълбок и тих глас. — Някои от тях са оцелели.
— Около десет хиляди според моите разузнавачи — тихо отговори Тави. — Знам, че това не е много.
Варг замълча за миг, преди да изръмжи.
— Това е всичко, гадара. Някои от нашите воини са сред тях — той сви едната си лапа, тъмните му нокти яростно щръкнаха. — Не ги провалихме изцяло.
Той погледна към Тави.
— Къде бяха?
— Ларарл ги държеше близо до крепостта.
Варг отново насочи замисления си поглед към равнината, след това присви очи и изръмжа гърлено:
— Шаманите му се нуждаеха от кръв.
Тави не каза нищо.
Малко по-късно Насаг стигна до групата и почти уби своя таург, когато спря. Звярът се опита да го захапе за ръката, когато слизаше от него, но канимът стовари огромния си юмрук между очите му и го зашемети толкова лесно, сякаш е обикновен пияница, прекалил в кръчмата.
Пристигащите нарашанци нададоха викове и вой, когато Насаг стигна до тях и започна да си проправя път през тълпата към знамето в центъра на групата.
— Значи това си имал предвид в залата на Ларарл — каза Варг, — когато му каза, че всички трябва да си тръгнат.
Тави отново не каза нищо.
Варг се обърна към него и продължи:
— Ларарл никога не би се отказал от военен ресурс в такава отчаяна ситуация без причина. Ти го поиска от него, Тавар.
— Не можех да кажа, че са там — тихо отговори Тави. — Вие щяхте да се втурнете към тях, а последствията да вървят при враните.
Варг присви очи и от дълбините на широките му гърди се надигна ръмжене. Което накара Тави да осъзнае колко огромен е канимът.
Тави си пое дълбоко дъх и срещна погледа на Варг. Той вдигна вежди, заставяйки канима да се въздържа от каквито и да било изявления и надявайки се, че няма да стане жертва на изблика на емоции на Варг по повод случилото се.
Варг отново насочи поглед към равнината и ръмженето му стихна. След дълга пауза накрая каза:
— Ти ги защити.
— Както и шуаранците — каза Тави с възможно най-равен глас. — И себе си. Всички се варим в един казан, Варг.
Варг отново изръмжа, но този път в съгласие. След това се обърна и слезе по насипа, насочвайки се към оцелелите нарашанци.
Тави продължи да ги наблюдава. След известно време до него се появи Дуриас и попита: