— Как го прие, когато разбра, че сте го скрили от него?
— Не е във възторг — отговори Тави, — но успя да разбере.
— Това е силата на тяхното мислене — каза центурионът и кимна. — Способността безпристрастно да възприемат чуждата логика.
Дуриас се усмихна.
— Макар че ако беше решил, че вашата логика им е навредила, тогава тази способност нямаше да му попречи да ви изкорми.
— Мислиш, че не го знам ли? — каза Тави. — Но нямах друг избор.
Дуриас присви очи и се вгледа в тълпата нарашанци, след миг очите му се разшириха.
— Кървави врани.
Тави го погледна.
— Какво има?
— Това знаме — каза Дуриас, — то не е обикновено знаме.
— Какво значи това?
— Техните воини рядко използват копия — каза Дуриас. — Свободният алерански имаше проблеми с това, защото нашите знамена се носят на копия, които те считат за женско оръжие.
Тави все още не разбираше.
— И?
— Знаме с тези цветове на копието означава, че начело е самка от висша воинска кръвна линия — разясни центурионът. — И аз…
Гласът му потъна в безсловесния вой, изтръгнал се от хиляди канимски гърла, и макар да не беше човешки, Тави можеше да разбере какви емоции го предизвикаха — неистово ликуване, неочакван изблик на радост.
Тави и Дуриас се спогледаха, след което продължиха да наблюдават.
Когато Варг стигна до малкото ликуващо море каними, то се раздели и от него се появи Насаг, който вървеше стиснал за ръка канимска жена, висока като него и със същата тъмна козина. Зад тях от тълпата се отделиха половин дузина млади каними, единият не по-голям от алеранско дете, и се втурнаха към Варг, отчаяно скимтейки. Майсторът на войната клекна и миг по-късно потъна в потока ликуващи пухкави кученца и размахани опашки. Последва кратка схватка, при която Варг прикова всяко кученце на земята с лапа и леко захапа коремчетата им, предизвиквайки писъци на протест и възторг.
— Кървави врани — възкликна Дуриас.
Младият центурион се обърна към Тави и каза:
— Ваше височество, ако не греша, вие спасихте семейство Варг. Съпругата на Насаг и техните деца. Фурии, на практика сте ги върнали от мъртвите.
Тави известно време гледа към равнината, наблюдавайки как самката хваща и издърпва паленцата от дядо им, след което разменя дълбоки наклони на главата с Варг, демонстрирайки уважение на уверен подчинен към високо почитан началник.
След това те се прегърнаха по канимски маниер, муцуните им се докоснаха, главите им се наведоха една към друга, очите им се затвориха.
— Може би — каза Тави. Гърлото му се стегна. — Засега е още рано да се каже.
Нощта беше ясна и когато звукът от въздушните потоци на рицарите Аери на легиона се понесе над укрепленията, Тави излезе от командната шатра, вдигна поглед и видя силуетите на своите рицари на фона на почти пълната луна. Часовите също ги забелязаха и в лагера прозвучаха рогове, предупреждаващи офицерите за връщането на алеранските летци.
— Да! — изръмжа Тави, когато Маркус излезе от палатката след него. — Те са тук! Магнус!
Старият курсор вече бързаше към палатката от мястото наблизо, където си отдъхваше, като пътьом си оправяше туниката.
— Ваше височество!
— Веднага качвай всички, които не участват в битката, на корабите. Не искам да губя нито минута.
— Добре, ваше височество!
— Градаш!
Старият каним със сива козина, майстор на лова, излезе от палатката буквално по петите на Маркус, като хвърли поглед към приближаващите призователи на въздух.
— Тук съм, Тавар.
— Мисля, че сега трябва да кажете на своите хора да тръгнат към кея, както обсъждахме по-рано.
— Добре.
Той се обърна към двамата куриери, млади канимски бегачи, които чакаха наблизо, и им изръмжа заповеди.
— Маркус — продължи Тави. — Искам вие с хората си да заемете прохода. Щом видите сигнала, върнете се в Молвар и стигнете до корабите.
— Сър — отвърна Маркус, удряйки с юмрук по бронята. Първото копие се обърна и изкрещя заповеди, след което скочи на коня и препусна в галоп към земните укрепления.
Кайтай и Максимус излязоха от щабната палатка и застанаха до Тави, наблюдавайки как рицарите Аери кацат на земята на две групи. Едната се приземи на площадката на легиона на бившите роби, другата — в Първи алерански — с изключение на една бронирана фигура, която кацна на не повече от двадесет ярда от командния пункт.