— Красус! — извика Тави и се ухили. — Изглеждаш добре.
— Сър — каза Красус, усмихвайки се в отговор. Той отдаде чест на Тави, който повтори жеста му, след което стисна ръката на младия офицер. — Радвам се да видя, че сте се върнали цял.
— Разказвай — напрегнато каза Тави.
— Работи — прошепна Красус, очите му триумфално блестяха. — Отне ни кърваво много работа, за да го направим, а на магьосниците изобщо не им е удобно, но работи.
Тави усети как устните му се разтягат в жестока усмивка.
— Ха!
— Кървави врани! — каза Максимус с раздразнение и възторг, преплитащи се в гласа му. — В името на всички велики фурии, за какво говорите вие двамата?
Красус се обърна към полубрат си, ухили се и го прегърна през раменете.
— Хайде — каза той. — Ела да видиш сам.
Красус ги отведе до скалите, които гледаха към морето под Молвар. В сребърната светлина на луната морето беше черно-бяла картина: черна вода и бели шапки от пяна по вълните, а върху това тъмно море се поклащаха три бели кораба, толкова огромни, че за момент Тави си помисли, че очите му го лъжат. А знаеше какво да очаква.
Той се обърна, за да види изумените лица на останалите, които просто невярващо се взираха в огромните бели кораби.
Те наблюдаваха как миниатюрни фигурки се движат по палубите на корабите без платна — инженерите на Първи алерански, чиито малки силуети на бялата палуба показваха истинския размер на корабите: всеки от тях беше дълъг почти половин миля и повече от четвърт широк.
— Кораби — приглушено каза Макс. — Истински. Големи. Кораби.
— Всъщност, баржи — поправи го Градаш, гласът на стария каним беше сдържан и тих. — Без мачти. Какво ги кара да се движат?
— Фурии — отговори Тави. — Магьосниците използват морска вода, за да ги изтласкват.
Той се обърна към Красус.
— Колко палуби имат?
— Дванадесет — отвърна Красус леко самодоволно. — Малко тесни за каними, но ще трябва да се поберат.
— Лед! — възкликна внезапно Кайтай с изключително доволен тон. — Направил си кораби от лед!
Тави се обърна към нея и кимна ухилено. След това каза на Градаш:
— Спомних си айсбергите, които ми показа, когато пристигнахме. И ако левиатаните наистина ги избягват, не би трябвало да имаме проблем с тях по обратния път към Алера.
Старият каним се взираше в корабите, а ушите му трептяха.
— Но тези айсберги… Те се преобръщат като таурги, когато ги почешат по гърба.
— Киловете стигат достатъчно дълбоко и са допълнени с камък — увери го Красус. — Би трябвало да са стабилни, при условие че голяма вълна не ги удари отстрани. Така че няма да се преобърнат.
— Ще се преобърнат, врани — изплю Максимус. — Нали ледът се топи.
— Той също така и плава — каза Тави, чувствайки се леко самодоволен, макар че вероятно не го заслужаваше. В края на краищата не той се беше довеждал до пълно изнемощение през последните няколко дни, за да се получи това.
— Призователите на огън правеха хладилни камъни без почивка — каза Красус на Макс. — Сега там има достатъчно, за да се предотврати топенето на корабите в продължение на три седмици, а през това време те ще направят още, а инженерите подсилиха корабите с гранитна рама. Те вярват, че корабите ще издържат, ако успеем да избегнем най-лошото време.
Тави удари с юмрук по бронираното рамо на Красус.
— Добре направено, трибун — похвали го той.
— И така — каза Кайтай, усмихвайки се. — Натоварваме всички на кораби и оставяме вора зад гърба си — да вие разочаровано. Това е прекрасен план, алеранецо.
— Ако времето се задържи — мрачно каза Макс.
— За това си има рицари Аери — спокойно възрази Красус. — Това е тежка работа, но ще я свършим. Трябва да я свършим.
От земните укрепления прозвучаха роговете на канимите, вибрирайки в странни, лаещи сигнали. Тави вдигна ръка, призовавайки за мълчание, и погледна Градаш.
Старият каним се заслуша в сигналите и докладва:
— Появил се е авангардът на основните сили на редовната армия на Ларарл, Тавар.
Макс подсвирна:
— Образцово, враните да го вземат, отстъпление, ако са останали заедно по целия път от крепостта.