Тави кимна в знак на съгласие.
— Това също така означава, че вордът също не е далеч. Трябва да побързаме, хора. Врагът е близо.
Той започна да раздава бързи заповеди и да събира двама куриери, за да ги изпрати до правилните части на легиона, когато прилив на ужасено осъзнаване от страна на Кайтай го удари като юмрук в корема. Той спря по средата на изречението и се обърна към нея.
— Алеранецо — извика тя, вперила поглед в прохода през укрепленията, където бяха позициите на Първи алерански.
Тави рязко се обърна и видя как атакуват Първи алерански. Огромните каними в сини брони, които досега мирно минаваха през позициите им, внезапно бяха скочили в атака. На ярката лунна светлина Тави видя как шуаранците се нахвърлят на изненаданите легионери, действайки в перфектен синхрон и с абсолютно безразличие към собствения им живот. Пое си рязко дъх и осъзна какво се е случило.
— Взети — изплю той. — Тези шуаранци са взети от ворда.
Той се обърна към останалите и изкрещя:
— Вордът не е близо. Той вече е тук.
Глава 44
Вордът се втурна към укрепленията около Молвар като голяма тъмна вълна и последните защитници на Кания се надигнаха да ги посрещнат в един-единствен чудовищен рев на предизвикателство и омраза. Звукът на роговете, както канимски, така и алерански, се разнесе над хипнотизиращия, сребристо осветен пейзаж, и от запад се изля огромна вълна нападатели, хитинът проблясваше под огромното око на зимната луна.
Тави знаеше, че говори, тъй като заповедите излитаха от устните му по-бързо, отколкото можеше да ги проследи, а наоколо офицерите от легиона отдаваха чест и бягаха, но изглежда той наистина не разбираше какво казва. Мислите му се надпреварваха, опитвайки се да обхване всички възможни варианти от следващите минути и часове, да предвиди всичко и да предприеме всяка възможна мярка. После той скочи на таурга зад Кайтай и препусна към битката.
Първи алерански беше унищожил взетите шуаранци с цената на сериозни загуби — всеки взет от ворда беше невероятно силен, не обръщаше внимание на болката и се биеше с безразсъдна и самоубийствена ярост. Въпреки че взетите каними бяха унищожени, за всеки враг на земята имаше по няколко мъртви алеранеца — хитростта на врага му се беше отплатила. Редиците на легиона бяха сериозно нарушени и първият удар на ворда дойде веднага след началния им гамбит.
Легионът беше отблъснат от прохода в укрепленията, докато нови ворди — винаги нови ворди — атакуваха останалите отбранителни позиции, като така предотвратяваха възможността канимите да се притекат на помощ на алеранците. Сега легионът се бореше да защити двадесет фута широка зона пред отвора в укрепленията. Отворът беше ограден с десетфутови стени, а отгоре им стояха легионери с копия, които удряха точно под бронираните участъци на ворда, докато пехотата с щитове и мечове удържаше нападателите да не пробият през инженерния проход и укрепленията.
Тави извади меча си и скочи от таурга, когато звярът стигна до разпръснато отстъпващи легионери, които бяха изтласкани от позициите си и сега бяха далеч от своите центурии.
— Легионери! — изрева той. — При мен!
— Капитане! — отзова се замаян легионер.
— При мен, строй се! — извика Тави на разпръснатите легионери. — Ти, ти и ти, вие сте командири на копиеносците! Подредете ги! Легионери, застанете покрай тази линия!
След като организира мъжете в бойна центурия с дължина десет реда и дълбочина осем легионера, той веднага ги изпрати напред, за да помогнат на онези, които вече се сражаваха. Той правеше това отново и отново, докато всички разпръснати войници не бяха събрани, и докато го правеше осъзна, че вордът отново е повторил действията на своя враг. Така както отрядът на Тави беше проследил и убил най-близката кралица няколко дни по-рано, вордът връщаше комплимента — взетите шуаранци изглежда фокусираха усилията си върху унищожаването на центурионите във всяка центурия. Увенчаните с гребени шлемове лежаха много по на гъсто сред падналите алеранци, отколкото би трябвало да бъде, а без ръководството на тези мъже организацията, жизненоважна за бойния ред на легиона, беше разрушена.
Допълнителните центурии спомогнаха за укрепване на линиите, въпреки че Тави знаеше, че това ще бъде само за кратко — за щастие и това беше достатъчно.
Въздухът изрева, когато четиридесет рицари Аери се спуснаха към битката. Тави вдигна меч, за да привлече вниманието на Красус, който беше начело на летящите по двойки рицари, всяка от които държеше трета бронирана фигура между тях.