— А какво ще се случи с нашите воини?
Тави му изложи плана си за отстъпление.
— Но всичко това няма да има значение, ако не издържим сега.
В това време вордът вече се беше възстановил от загубите, нанесени от първия отпор, и отново започна да се концентрира и да се подготвя да щурмува укрепленията с всички сили.
— Ще издържим — изръмжа Варг. — И ще чакаме вашия сигнал.
В продължение на три часа отвсякъде пристигаха все повече и повече ворди, броят им нарастваше, а атаките им ставаха все по-последователни и целенасочени: и в продължение на три часа последните защитници на Кания ги отблъскваха.
Загубите бяха ужасяващи, това беше най-тежката битка, която някога бяха виждали, а за Първи алерански това наистина казваше нещо.
След като призователите затвориха прохода в земните насипи, легионите трябваше да защитават относително тесен участък от укрепленията, пропорционален на техния брой.
Канимите бяха тези, на които се падна лъвския дял от битките. Шуаранци и нарашанци се биеха рамо до рамо, резервните сили на воините все по-често трябваше да се втурват напред на помощ на силно притиснатите бойци-рейдъри в далеч по-леките им брони. Шаманите крещяха към нощното небе и изпращаха смърт в най-различни отвратителни форми върху нападателите. Оказа се, че Варг е имал доброволци от своите хора, които на път за Кания редовно са давали кръв, за да осигурят запаси, които шаманите да използват. Сега те я отприщиха върху ворда, без да пестят нищо, докато накрая не се наложи да изсипят своите облаци киселина на повърхността на укрепленията не за да унищожават ворди, а за да разтворят труповете, трупащи се все по-нагоре и по-нагоре и създаващи рампа за следващите ворди.
За алеранците битката беше изтощителна и отчаяна. Фалангите легионери, работещи заедно, можеха да отблъскват вълните от вражески атаки, но когато строят се нарушаваше или когато някой от войниците биваше обграден, смъртта следваше съвсем бързо. Антилар Максимус, водещ гръбнака на рицарите на земя и метал, се хвърляше в бой отново и отново, където далеч по-смъртоносните оръжия на могъщите рицари трошаха черупките на ворда като играчки, изтласквайки врага от по-уязвимите легионери.
Тави направи всичко възможно да се увери, че хората могат да се бият на здрава земя и да улесни въртенето на задните редици с предните, борейки се с изтощението, което в крайна сметка щеше да им причини повече вреда от всяка вордска форма или отрова. Тежко ранените, които не можеха да ходят, бяха извеждани от бойното поле, стабилизирани и натоварвани на чакащите ги кораби в подножието на град Молвар. Другите рани бяха бързо затваряни и хората биваха изпращани обратно в строя, докато в легиона на практика не остана центурия, която да не е поне наполовина от леко ранени.
Когато натискът на ворда стана прекалено силен, рицарите на огъня се притекоха на помощ на защитниците, но те бързо се умориха и скоро само Красус успяваше да осигури огнено прикритие, жизнено необходимо за легионите. Тави можеше само тихо да насочва младежа от позицията си в тила и да се чуди как младият трибун успява да се изправя на крака отново и отново, за да продължава да унищожава ворда.
Междувременно в тила цивилните се спуснаха надолу по набързо изсечените в камъка стълби, водещи към водата, за да се качат на гигантските ледени кораби. Канимските семейства носеха смазващи товари със себе си, полагайки невероятни усилия да натоварят корабите с провизии — знанието за сигурната смърт, виеща от земните укрепления, ги беше принудило да работят заедно и да поддържат реда повече от всеки закон или обичай.
На два пъти вордът пробиваше укрепленията и започваше да се излива по терасите — но и двата пъти Анаг и шуаранската кавалерия от таурги влизаха в битката, спирайки натиска на нападателите, които след това биваха изтласквани от елитните части на Варг, водени от самия майстор на войната.
И тогава, след повече от четири безкрайни, кошмарни часа, роговете, които Магнус беше разположил на кейовете, започнаха да свирят отстъпление.
— Най-после! — възкликна Тави и се обърна към тръбача, когото държеше до себе си. — Дай сигнал на канимите! Сигнал за отстъпление!
Още щом прозвуча звукът на сребърната тръба, Първото копие се обърна от мястото си в редиците и потърси с поглед Тави. Тави даде знак на Маркус с ръка и старият центурион започна да лае заповеди, които незабавно се повтаряха по редиците.
Още веднъж завиха роговете на канимите и шаманите за последен път пристъпиха напред за масово призоваване на кръвна магия. Вордът реагира и се отдръпна назад — и, възползвайки се от момента, защитниците се обърнаха и се оттеглиха от позициите си.