— Напред! — изкрещя Тави, като махна на хората край себе си, заповядвайки им да се оттеглят в добър ред, да избягат, за да оцелеят. — През градската порта и надолу към кораба! Маршрутът е маркиран с нашите цветове! Давай, давай, давай!
Четири часа интензивни боеве бяха лоша прелюдия към миля и половина тежък преход, който мъжете трябваше да направят, преди да се качат на корабите, но никой от тях не изглеждаше по-малко мотивиран да ги преодолее на бегом. Въпреки часовете на сеч и опустошения, на които те и канимите бяха подложили ворда, нямаше забележимо намаляване на броя на враговете близо до стените — това беше битка, която не можеше да бъде спечелена и те го знаеха. Човек можеше само да се надява да оцелее.
Вордът преодоля стените и се изля като черен потоп, пробил най-накрая бента, и последва отстъпващите сили, но таургската кавалерия се вряза в авангарда на преследвачите. С рев на ярост и страх таургите се блъснаха в настъпващия ворд със свирепост и сила, каквато Тави никога не беше виждал — неудържим смазващ чук, оставящ размазани ворди в почвата на Кания.
Отново и отново таургите мачкаха и тук-там някоя от огромните планини падаше, преобърната от превъзхождащите маси, завличайки и канимски воини в синьо-черни доспехи към студената земя и към неизбежна смърт.
Но всичко, което можеха да постигнат, беше да забавят настъпващата вълна.
Тави забърза зад алеранските войски, преметна ръката на Красус през раменете си и замъкна изтощения млад трибун след основните сили. Беше изтощен, усещаше всеки нерв напрегнат. Всичко се случи много бързо и в същото време в болезнено забавено изкривяване.
Потоци от каними и алеранци се вливаха в Молвар през няколкото градски порти и се втурваха към доковете, където корабите ги очакваха, подредени в определен ред. Инструкциите за качване бяха предназначени за скорост, а не за ред. Всеки кораб товареше максималния си товар от първите пристигнали и освобождаваше кейовете в пристанището за следващия.
Ако, когато беше по-млад, Тави знаеше доколко изходът на една война зависи от огромните и сложни начини за организиране на хората, къде да ходят, да ядат, да спят и да се облекчават, той щеше да има съвсем различно мнение по въпроса.
Той влезе в града с последните алеранци и видя как вордът вече е превзел половината път през долината и се втурва към града, когато канимите затръшнаха портите и ги заключиха.
— Напред! — тихо ги подтикна Тави. — Давай! Давай! Давай!
Отвън той чу как канимската кавалерия озвучава собственото си отстъпление, след което таургите се втурнаха към каменния кей. Тави дори не можеше да си представи опасността и хаоса, които скоро щяха да последват, когато няколкостотин вкусили кръв каними насочат обезумелите си от битката таурги надолу по тясното каменно стълбище, за да се качат на ледените кораби, но и така беше ясно, че никой здравомислещ човек не би искал да се окаже наблизо.
Докато Тави продължаваше да подканя хората по-бързо да прекосят града в посоката, маркирана с ленти червен и син плат, той видя как канимите бързо се придвижват по стените и сградите на града, като ги палят пътьом с пламтящи факли. Предварително подготвените подпалки бързо пламнаха и моментално всичко беше покрито с димна пелена.
Молвар щеше да бъде изгорен, за да прикрие бягството им.
— Макс! — изпъшка Тави, все още влачейки Красус с една ръка. — Насам, помогни ми!
От хаоса и дима се появи Макс и подхвана брат си от другата страна.
— Аз ще се оправя с него. Ти трябва да вървиш напред и да стигнеш до кораба!
— Когато всички наши хора са готови да си тръгнат, тогава ще съм готов и аз — отговори Тави. — Спри да ме бавиш и се размърдай.
— Капитане! — от дима се появи кашлящият Маркус. — Надига се западен вятър! Огънят се разпространява в нашата посока по-бързо, отколкото можем да отстъпваме.
— Отидете с рицарите до предните линии! — отговори Тави. — Ако е необходимо, съборете няколко стени!
— Да, сър! — Маркус отдаде чест и изчезна.
Когато се приближиха до кея, трябваше да спрат, хората се тълпяха на улицата, наредени на опашка един зад друг.
Тави можеше да чуе как някъде отпред Маркус крещи заповеди с дрезгав от дима глас.