Хората започнаха да крещят и да се суетят панически, когато ревът на пожара започна да отеква по-близо, заедно със светлината на разпространяващия се огън.
— Без паника, хора! — извика Тави. — Ще преминем. Ще сме…
Тави не знаеше как вордът е успял да премине. Може би е бил един от първите, които са достигнали града и са се хвърлили през огъня, преди той да се разгори със смъртоносна интензивност. Може би тяхната жабоподобна форма беше специално проектирана да бъде огнеустойчива. Може би просто е имал късмет. Независимо от това Тави не осъзнаваше, че изобщо е там, докато нещо като чудовищна ръка не сграбчи уморения, ранен легионер до него за главата и не го хвърли по гръб на земята.
Когато това се случи, легионът нададе триумфален рев и се задвижи напред. Мъжете се втурнаха веднага щом изчезна сдържащият напор на хората пред тях.
Тави извика за помощ, но гласът му се загуби сред виковете, рева на огъня и вятъра. Вордът се надвеси над падналия легионер, движейки се с ужасяваща гъвкава свирепост. Искри полетяха от бронята на корема на легионера, когато вордът го сграбчи с черно-зелените си нокти.
Тави извади меча си, без да полага съзнателни усилия да призове фуриите в алеранската стомана. Мечът му удари през ръката, с която вордът беше приковал легионера, след това през тънкия врат с два бързи удара, а накрая — подсилен от фурии ритник, които не позволи на ворда да падне с цялата си маса върху падналия на земята легионер и да го прикове там.
Тави се ухили на смаяния мъж и го вдигна на крака.
— Няма да се излежаваш на работа, войнико. Ще ми пазиш ли гърба, докато стигнем до кораба?
Мъжът му отвърна с усмивка и извади меча си.
— Да, сър. Благодаря ви, сър.
Двамата забързаха през гъстия дим, за да настигнат отстъпващите легионери, и Тави усети как започва да кашля и да се бори за въздух. В мъглата имаше още повече ворди, те се движеха бързо като сенки — мяркаха се само за секунда и отново изчезваха.
Зловещ писък се издигна през дима и други отговориха отвсякъде, писъците отекваха между сградите и ставаха странно изкривени, когато отскачаха от околния камък.
На други места по улиците те чуваха ръмженето и рева на канимите, смесени с писъците на ворда, докато се сражават по улиците. Явно те също бяха нападнати, докато се спускаха по собствените си маршрути към пристанището.
Миризмата на морска вода, катран и риба, миризмата на всяко пристанище, което Тави беше посетил, внезапно го достигна през задушаващия дим.
Легионерите изскочиха от една от няколкото улици към залива, където ги чакаха корабите.
През дима от горящия град над тях пробиваше достатъчно светлина, за да осветява пътя им, дори и без лампите по кея, и Тави можеше да чуе как Маркус и останалите центуриони крещят заповеди и броят хората за всеки кораб.
— При мен, строй се! — заповяда Тави все още с меч в ръката и започна да организира отбранителна формация от ариергарда на легионерите, мечове и щитове в готовност, копиеносци на втория ред, и блестящите им стоманени остриета настръхнаха в защитна формация.
Не беше действал прекалено рано. Вордът се появи от дима, половин дузина подобни на жаби животни изскочиха от сенките и хаоса, само за да се срещнат с бронята и стоманата на подготвения легион. След като бяха на мястото си, Тави позволи на трима центуриони с жезли да поемат отбраната, като бавно се оттеглят назад към пристанището, докато легионерите зад стената от щитове се качваха на корабите си.
Вече запълнените кораби започнаха да се отдръпват от кея, да се обръщат в пристанището и да потеглят надолу по канала.
По-малките алерански кораби имаха малко проблеми, но за огромните канимски кораби проходът се оказа много тесен и процесът по напускане на пристанището беше мъчително бавен.
Така и трябваше да бъде. При неправилно управление на кораба той можеше да заседне в канала и да го блокира за всеки кораб, идващ зад него.
Корабите излизаха в морето един по един, на практика докосвайки се помежду си и макар да се движеха с максималната възможна за себе си скорост, мина повече от час, преди и последният бавно да отплава от кея.
През цялото това време димът се сгъстяваше и пожарите приближаваха все повече.
Тави отбеляза, че Маркус брои последните хиляда души на половин дузина кораби, които бързо акостират по линията на кея и пускат траповете.
Последният кораб, акостирал в края на кея, беше „Слайв“, и Тави видя застаналата на носа му Кайтай.