Отвъд спретнатите бели шатри на лагерите на легионите имаше малко море от хора, наброяващо десетки хиляди, ако не и стотици. Бронираните легионери на един от легионите на Плацида вече чакаха и лечители от легиона пристъпиха напред, за да помогнат (и в същото време да проверят човешката природа) на новодошлите.
Куинтиас махна на Амара и тя го последва през лагера на Плацида до самотен лагер на легион зад предната линия. Червените и сини знамена на Първия лорд се развяваха над него и тя усети как забързва крачки, докато минава през лагера на Легиона на короната към палатката на неговия командир. Около нея бушуваше активна дейност, куриери и офицери идваха и си отиваха.
— Ще докладвам на Първия лорд, че сте тук — каза Куинтиас и влезе в палатката.
Той излезе само след няколко минути и махна на Амара. Тя го последва вътре.
Тълпа офицери стояха около пясъчна маса в центъра на стаята, откъдето се чуваше бръмченето на тихата им дискусия.
— И така, господа — каза тих, интелигентен баритон. — Знаем какво трябва да се направи. За каузата.
Офицерите удариха с юмруци по броните с такава точност и дисциплина, които, Амара знаеше, никога няма да видиш в мирно време, след което започнаха да се разпръскват.
— Първо би искал да ви изслуша — каза й Куинтиас. — Вървете.
Амара кимна на мъжа в знак на благодарност и пристъпи напред, за да докладва на Първия лорд, но спря шокирано.
Атис Акватайн се обърна към нея, изражението му беше спокойно и уверено под стоманения обръч на Първия лорд, който носеше на челото си, и кимна.
— Графиня Амара, добре дошла. Имаме много да обсъдим.
Исана влезе в щабната палатка на временния лагер и не се изненада да я види празна, с изключение на лорд Акватайн.
Високият аристократичен лорд се беше навел над масата с пясък и я гледаше, сякаш чете поезия, която изобщо не може да разбере.
— Съпругата на вашия брат е доста изобретателна — каза той спокойно. — Тя не само е организирала бягството на повече от триста рицари и граждани, които щяха да бъдат поробени от ворда, но и е унищожила самата възможност за по-нататъшно вербуване, а по пътя дотук също така е успяла да събере изненадващо пълна информация за разпространението на кроача от разкази на различни заложници и от собствени наблюдения.
— Единственото нещо, което ме изненадва, е, че тя е споделила това с вас — с равен глас отговори Исана.
Акватайн се усмихна, без да вдига поглед от пясъчната карта на масата пред себе си.
— Честно ви казвам, Исана. Времето за нашите дребни дрязги свърши.
— Дребни — каза Исана тихо. — Моля да ме извините, лорд Акватайн. Явно съм се заблудила, считайки, че смъртта на стотици мои приятели и съседи в Калдерон не е дреболия.
Акватайн вдигна поглед към Исана и за миг я погледна замислено, а стоманената лента на челото му проблясваше в светлината на магическите лампи в палатката.
После той каза:
— Да предположим за момент, че в Калдерон всичко беше завършило по различен начин, че маратите просто са унищожили населението на долината, точно както направиха по времето на Септимус. Че аз съм се позиционирал да спра ордата и съм спечелил благоволението на Сената и на различни други партии.
— И ако се беше случило така? — попита Исана.
— Това можеше да спаси милиони животи — каза Акватайн със спокоен и твърд глас, който набра сила, когато заговори отново. — Един по-силен Първи лорд би могъл да предотврати бунта на Калар или би могъл да го прекрати с нещо различно от катаклизъм, оставил една четвърт от Империята в хаос и анархия, превърнали се в идеална среда за размножаване на ворда.
— И вие вярвате, че сте подходящият човек, който да решава кой да живее и кой да умре.
— Видяхте докъде ни доведоха постоянните игри и манипулации на Гай. Вижда се в димящите руини на мястото, където преди беше Алера Империя. Вижда се в Калар и долината Амарант. Вие сама го видяхте в нощта, когато загина Септимус — Акватайн сложи ръце зад гърба си. — Защо не някой друг? И ако е някой друг, защо не аз?
— Защото не вие наследявате трона — каза Исана. — А моят син.
Акватайн я дари с крехка усмивка.
— Империята е на колене, Исана. Вашият син не е тук, за да я оглави. А аз съм тук.
— Той ще се върне — каза Исана.
— Може би — отвърна Акватайн. — Но докато не го направи, той е водач само на теория — а ние сме изправени пред дни на смъртоносна практичност.