— Когато се върне — каза Исана, — вие ще уважите ли претенцията му? Неговото право по рождение? Той е син на Септимус, лорд Акватайн.
Изражението на Акватайн трепна и той за миг погледна надолу към масата, намръщен.
— Ако се върне — каза той, с леко ударение върху първата дума, — тогава… ще видим. До този ден ще правя това, което смятам за най-добро за Империята.
Погледът му се върна на нея и стана твърд и студен като ахат.
— И ще очаквам вашата подкрепа.
Исана вдигна брадичка и присви очи.
— Раздорите в Империята почти ни съсипаха — продължи Акватайн с убийствено тих глас. — Няма да позволя това да се повтори.
— Защо ми казвате това сега? — попита го Исана.
— Защото бих предпочел да сме откровени един с друг. Това ще спести време по-късно — той разпери ръце. — Изпитвам уважение към вас. И бих предпочел да имам вашата подкрепа през следващите няколко месеца. Но не се заблуждавайте, няма да толерирам вашето противопоставяне. Първо ще ви убия. Дори ако за това трябва да се изправя пред Рокус.
Исана се зачуди дали Акватайн очаква тя да се свие от страх.
— Наистина ли мислите, че можете да се справите с него? — попита тя.
— В дуел един от нас би умрял — каза Акватайн, — а другият нямаше да спечели. Нито Империята.
— Защо? — попита Исана. — Защо ми казвате всичко това? Нямам легиони, които да ви предложа, нито градове, нито богатство. Защо се нуждаете от моята подкрепа?
— Защото Рокус недвусмислено ми даде да разбера, че е дошъл на юг заради вас. И Фригия го следва. Лорд и лейди Плацида ясно дадоха да се разбере, че ако съм мъдър, ще се отнасям към вас с уважение. Предполагаемият наследник на Церес изглежда смята, че сте непогрешима. И, разбира се, хората ви обичат — една от тях се е издигнала, оженила се е за принцепса и е осигурила на Империята наследника, от който тя отчаяно се нуждаеше. Вие имате много повече власт, отколкото си мислите — той леко се наведе напред. — Но една трета от нашия свят вече е мъртва, Исана. И това, което е останало, ще умре, ако не спрем да се опитваме да си забием нож в гърба и не започнем да си сътрудничим.
— Е, щом вие го казвате — сковано каза Исана. — По отношение на предателството вие сте по-голям авторитет от мен.
Той въздъхна и се отпусна в походния стол. Разпери ръце и уморено попита:
— Какво мислите, че Септимус би желал да направите?
Исана го гледаше мълчаливо дълго време. После каза:
— Вие не сте същия като вашата съпруга, лорд Акватайн.
Той й отправи студена усмивка.
— Споделяхме обща цел, понякога легло и име. Нищо повече.
— Споделяхте и убеждението, че всички методи са приемливи, ако резултатът си заслужава — каза Исана.
Акватайн вдигна вежди.
— Лесно е да се спори срещу морала чрез цифри, стига цифрите да са малки. Милиони хора — хора, които ние, гражданите на Империята, трябваше да защитаваме, са мъртви, Исана. Време е за трудни решения. И изобщо да не се вземе решение може да се окаже също толкова пагубно.
Исана се обърна, попивайки за момент казаното. Горчив вкус изпълни устата й.
Всъщност какво би й пожелал Септимус.
— Империята се нуждае от своите водачи, за да работят заедно — каза тя тихо. — Ще работя с вас, докато синът ми се върне. Не ви обещавам нищо повече.
Акватайн се вгледа за момент в лицето й, след което кимна късо.
— Разбрахме се. Съвсем разумно начало — той се намръщи за миг и после каза. — Може ли да ви попитам нещо?
— Разбира се — каза Исана.
— Наистина ли мислите, че той ще се върне?
— Да.
За миг Акватайн наведе глава с отсъстващ поглед.
— Трябва да призная… има част от мен, която иска той да се върне.
— Да ви освободи от отговорност?
Акватайн махна с ръка в неясен жест на отрицание.
— Защото той ми напомня за Септимус. А в момента Империята се нуждае точно от Септимус.
Исана наведе глава.
— Защо казвате това?
Той направи жест към пясъчната маса. Исана се приближи до него и видя карта на цялата империя, изобразена в пясъка.
Една четвърт, а може би и повече, беше оцветена в зеленото на кроача.
— Вордът беше разгромен — каза Акватайн — Но те се размножават толкова бързо, че скоро отново ще се върнат. Цели гори са засегнати от кроача — и са пълни с дървета, които дават млади ворди като плодове. Всичко, което кралицата трябва да направи, е да изчака новата реколта да узрее, след което тя отново ще дойде при нас толкова силна, колкото и преди.