Вярно, Кестус имаше на разположение целия пущинак покрай пътеката, пресичаща дебрите на югозападната Пустош, за да скрие тялото, но тогава ще се появи проблемът с новия и всичко ще се усложни.
Той погледна назад към третия член на патрула, мършав, жилав дребосък, който се наричаше Иварус и имаше достатъчно разум, за да си държи устата затворена през повечето време.
Кестус беше убеден привърженик на мисълта, че трябва да се избягват ненужни усложнения. Затова той направи това, което обикновено правеше, когато Тонар си чешеше езика. Просто го игнорира.
— Знаеш ли какво е да си близо до Пустошта? — продължи Тонар. — Навсякъде има диви фурии. Разбойници. Епидемии. Глад.
Той тъжно поклати глава.
— Когато старият Гай заличи Калар от лицето на земята, той унищожи и около половината от трудоспособните мъже в района. Жените се отдават на мъжете за няколко медни овни или къшей хляб. Или просто за да има някой наблизо, който, както те си мислят, да защитава потомството си.
Кестус сериозно се замисли за убийството.
— Разговарях с един човек от северната граница — каза Тонар. — Изчукал е четири жени за един ден.
Бъбривецът плесна със свободния край на юздите по клоните на най-близкото дърво, събаряйки есенните листа, и случайно удари коня по шията. Животното трепна и се изправи на задни крака, а Тонар едва се удържа да не падне от седлото.
Мъжът ядосано изруга коня, здраво стисна страните му с крака и заби пети, след което дръпна силно поводите, за да контролира животното.
Кестус лениво добави въображаемо мъчение към въображаемото убийство, което, изпълнено правилно, можеше да бъде забавно.
— А ние сме тук — изръмжа Тонар, показвайки с широк жест гъстата гора около себе си. — Хората правят състояния и си живеят като лордове, а Юлий ни праща в самия център на нищото. Няма какво да се види. Няма какво да се ограби. Няма жени, които да топлят леглото.
Иварус, чието лице беше най-вече скрито под качулката на плаща, счупи клон с дебелина на пръст от дърво до пътеката. После подкара коня си и настигна Тонар.
— За къшей хляб щяха да ни се наредят в редица с разтворени крака — продължи Тонар. — Но не…
Иварус абсолютно спокойно вдигна клона и го счупи в главата на Тонар. После, без да каже нито дума, той принуди коня си да се върне на мястото си в колоната.
— Проклети врани! — изрева Тонар, хванал с една ръка главата си. — Врани и демонски фурии, да не полудя, човече?
Кестус не се и опита да скрие усмивката си.
— Той смята, че си пълен идиот. И аз съм съгласен с него.
— От къде на къде? — възмути се Тонар. — Само защото искам да се потъркалям с момиче или две?
— Защото искаш да се възползваш от отчаянието на умиращи хора — отзова се Кестус. — Но не помисли по няколко точки. Хората гладуват. Болестите върлуват. А войниците имат заплата. Колко легионери мислиш, че са били убити насън заради дрехите и монетите в кесиите си? Колко според теб са се разболели и са умрели като всички останали? И ако си направиш труда да обърнеш внимание, Тонар, всички тези престъпници ще имат стотици причини да те убият. Ти ще си прекалено зает да се опитваш да останеш жив, за да мислиш за жени.
Тонар се намръщи.
— Само се замисли — каза Кестус. — Юлий ни преведе през бунта на Калар съвсем безопасно. Никой не умря. С него ние избягнахме най-лошото. Да, тук не е толкова печелившо или богато… на приключения, тъй като патрулираме близо до Пустошта. Но за сметка на това не умираме от чума и сме сравнително спокойни за гърлата си, докато спим.
— Просто те е страх да рискуваш — подигравателно възрази Тонар.
— Да — съгласи се Кестус. — Както и Юлий. Което обяснява защо всички сме още живи.
Засега.
Дърдоркото поклати глава и се обърна, впивайки поглед в Иварус.
— Ако отново ме докоснеш — ще те изкормя като риба.
— Добре — отвърна Иварус. — Щом скрием тялото, Кестус и аз ще можем да сменяме конете и да поддържаме добро темпо — мъжът в качулката погледна към Кестус. — Колко време ни остава, преди да се върнем в лагера?
— Два часа — отговори Кестус кратко. Той погледна право към Тонар. — Приблизително.
Тонар промърмори нещо под нос и замълча. Останалата част от пътя премина в благословено, професионално мълчание.
На Кестус новия човек му хареса.
Когато здрачът се сгъсти над земята, те излязоха на полянка, която Юлий беше избрал за база на лагера.