— Разузнавачите нямат и намек за информация, че вордът укрепва защитата си — възрази върховен лорд Антилус Рокус в момента, в който Ерен отметна второто платнище и влезе в самата палатка.
Рокус стоеше лице в лице срещу принцепса през двойна по размер маса в центъра на палатката. Върху самата маса от пясък беше пресъздадена карта на цяла Алера. Той беше едър, мускулест мъж със сурови черти, отдавна свикнали със зимните ветрове; бойни белези браздяха лицето и ръцете му, напомняйки за рани и порязвания, които бяха толкова чести и толкова многобройни, че дори значителното му умение като призовател не можеше да ги заличи напълно.
— Събрали сме най-мощната армия в цялата ни история. Трябва да вземем тази армия, да я забием право в гърлото на онази кучка кралицата и да я убием. Сега. Днес.
Първият лорд беше мъж с благороден външен вид, висок и строен, с тъмнозлатиста коса и черни, непроницаеми очи под семплата и неукрасена стоманена лента — традиционната корона на Първия лорд по време на война. Все още облечен в собствените си цветове, алено и черно, Атис Акватайн — Гай Атис Акватайн, предположи Ерен, тъй като Секстус официално го беше приел в последното си писмо — посрещна настоятелното изявление на Рокус с пълно спокойствие. Ерен си помисли, че поне в това той е точно като Секстус.
Първият лорд поклати глава.
— Несъмнено природата на ворда ни е чужда, но интелигентността му е също толкова безспорна. Ние сме подготвили защита, защото това е интелигентна мярка, която дори глупаците осъзнават, че увеличава способностите ни да се защитаваме и контролираме земята си. Самите ние ще сме глупаци, ако повярваме, че вордът не е стигнал до същото заключение.
— Когато Гай поведе войските ни срещу ворда, вие го посъветвахте да атакува — посочи Рокус. — Да не отстъпва. Това беше правилният начин на действие.
— Като се има предвид колко ворди са участвали в последната атака срещу Алера Империя, очевидно не — отговори Първият лорд. — Нямахме представа колко много са. Ако той се беше вслушал в съвета ми, нашите настъпващи армии щяха да бъдат обкръжени и унищожени — и вордът очакваше точно това от нас.
— Сега вече знаем броя им — каза Рокус.
— Само си мислим, че знаем — отвърна Акватайн, за първи път раздразнението се промъкна в гласа му. — Това е последният ни шанс, Рокус. Ако тези легиони паднат, няма нищо, което да спре ворда. Искам да съм сигурен, че за всяка капка легионерска кръв врагът ще плати повече.
Той сгъна ръце зад гърба си, пое си дъх и издиша, за да си възвърне спокойствието.
— Те сами ще дойдат при нас и то скоро, и тяхната кралица ще трябва да дойде с тях, за да координира атаките им.
Рокус се намръщи, сбърчил гъстите си вежди.
— Мислиш, че можеш да я хванеш в капан?
— Отбранителна битка — отговори Акватайн и кимна. — Ще ги примамим, ще удържим атаката им и като изчакаме подходящия момент, ще контраатакуваме с цялата си налична сила.
Рокус изсумтя.
— Сега тя има на разположение призователи на фурии. На същото ниво като всеки алеранец. Също така има отряд от алеранци, които е поробила, преди граф и графиня Калдерон да прекратят тази част от дейността й.
Ерен отбеляза, че дори Антилус Рокус не е склонен да каже открито на новия принцепс, че съпругата му е сред принудените да се бият на страната на ворда.
— За съжаление е така — каза Акватайн с груб тон. — Но ще трябва да преминем през тях.
Рокус го изучава за няколко секунди.
— Сам ли смяташ да се справиш с нея, Атис?
— Не ставай смешен — отговори Акватайн. — Аз съм принцепс. Това ще включва и мен, и теб, и лорд и лейди Плацида, и всеки друг върховен лорд и граф в Империята, който може да държи оръжие, и целия Въздушен легион, и всеки друг легион, който мога да изпратя там.
Рокус вдигна вежди.
— Заради един ворд.
— Заради Ворда — подчерта Акватайн. — Убийте я, а останалите ворди не са нищо повече от обикновени животни.
— Кървави и опасни животни.
— Тогава съм сигурен, че ловът им ще бъде много яростен — отговори Акватайн. Той се обърна и кимна: — Сър Ерен. Дойдоха ли нови доклади?
— Да, сър — отговори Ерен.
Акватайн приближи до пясъчната маса и го привика с жест.
— Покажи ми.
Ерен спокойно се приближи до масата и взе кофа със зелен пясък, при което Рокус се намръщи. Зеленият пясък бележеше разпространението на кроача в Алера. Вече бяха изразходвали няколко кофи.