Ерен бръкна в кофата и внимателно покри със зелен пясък модела на ограден със стени град, който на масата изобразяваше Парция.
Градът изчезна под купчина изумрудени песъчинки. Този метод изглеждаше недостоен на Ерен да възвести края на стотици хиляди парциански животи, цялото население на града и огромния брой бежанци, потърсили там спасение. Но не можеше да има съмнение. Курсорите и въздушни наблюдатели бяха сигурни: Парция беше паднала под натиска на ворда.
В палатката се възцари тишина.
— Кога? — тихо попита Акватайн.
— Преди два дни — отговори Ерен. — Флотът на Парция е продължил евакуацията до самия край. Ако планът им е да придържат близо до бреговата линия, биха могли да използват и много по-малки съдове и да натоварят всички кораби до максимум. Вероятно са отвели около седемдесет или дори осемдесет хиляди души към Родес.
Акватайн кимна.
— Лорд Парция използвал ли е великите фурии на града, за да атакува врага?
— Кървави врани, Атис — тихо каза Рокус с укор в гласа. — Половината от бежанците от целия юг бяха в Парция.
Първият лорд застана лице в лице срещу него.
— Колкото и да скърбим, случилото се не може да се промени. Но бързите действия, основани на рационална мисъл, биха могли да спасят много животи в близко бъдеще. Трябва да знам доколко силно е пострадал врагът при атаката.
Рокус се намръщи и скръсти силните си ръце, мърморейки нещо под нос.
Акватайн постави за момент ръка върху рамото на другия мъж, след което се обърна към Ерен.
— Сър Ерен?
Сър Ерен поклати глава.
— Няма признаци, които да показват, че е направил това, ваше височество. От това, което чухме от оцелелите, Върховен лорд Парция е бил убит. Вордът не е атакувал и не е превземал стените, докато лордът е бил жив — той сви рамене. — Докладите сочат, че впоследствие значително са се увеличили инцидентите с диви фурии, но това е нормално да се очаква предвид броя на загиналите.
— Да — каза Акватайн. Той скръсти ръце и започна мълчаливо да гледа картата.
Ерен също отмести поглед към нея.
Алера заемаше обширна територия, в която огромните градове на Върховните лордове бяха разделени от слабо населени или диви местности. Пътищата между големите градове, построени с помощта на фурии, както и множеството водни канали, служеха за снабдяване и създаваха естествена структура за поддръжка на малки градчета и села, разположени в близост до тях. Холтове и фермерски селца, всяко от които съдържаше приблизително от трийсет до триста души, бяха разпръснати из земите между малки и големи градове.
Всичко това се беше променило.
Зеленият пясък беше покрил сърцето на Алера, разпространявайки се най-силно от необитаемата пустош, която някога е била град Калар; през богатите и плодородни земи на долината Амарант, през разрушените останки на град Церес и до тлеещите склонове на вулкана, който сега само отдалече напомняше на някогашната Алера Империя. Нишки, буквално като клони на някакво чуждоземно дърво, се простираха от исполинския ствол, разпростирайки се върху огромни територии, обхващайки още няколко големи града — градове, които упорито издържаха на месеци обсада и се сражаваха до край. Форция, Атика, Родес и Акватайн — всички бяха обсадени и сега се биеха срещу разположените пред портите им нашественици.
Хълмистите равнини около Плацида се бяха представили по-добре и кроачът не беше успял да се затвори около градските стени на по-малко от двайсетина мили — но дори и така упоритите плацидианци бавно и неумолимо губеха своите земи и след няколко седмици щяха да бъдат в същото положение като останалите.
Антил и Фригия, разположени в далечния север, все още не бяха нападнати, но ивиците на кроача все повече нарастваха и нарастваха, като бавно и сигурно се движеха в тяхната посока; точно както правеха и на югоизток, в посока към град Рива, а следователно и към курсор Ерен. Въпреки че, трябваше да признае, може би не трябва да го приема толкова лично.
— Бежанците от Парция ще натоварят допълнително хранителните запаси на Родес — измърмори най-накрая Акватайн. — Рокус, събери доброволци. Ще изпратим в Родес всеки призовател на земя, който е готов да отиде и да помогне за набавянето на храна.
— Не можем да направим това, Атис — протестира Рокус. — Ако е необходимо, магьосниците могат да отглеждат посеви веднъж месечно или по-често. Но няма достатъчно почва извън градските стени. Поради ускореното узряване на реколтата, земята няма да може да се възстанови и ще бъде изчерпана.