— Да — отговори Акватайн. — Те могат да поддържат такива добиви само за една година. Най-много осемнадесет месеца. Дори ако всеки покрив и пътека около домовете в Родес са пригодени за отглеждане на селскостопански култури, ще трябва да се напънат, за да нахранят още осемдесет хиляди гърла. А щом гладът започне, ще дойдат болестите и в толкова претъпкан град болните никога няма да се възстановят.
Той леко сви рамене.
— С това ще се справяме след осемнадесет месеца, когато прекъснем обсадата. Дотогава трябва да съхраним колкото се може повече хора живи. Изпратете призователи на земя.
Рокус сложи юмрук на сърцето си в легионерски поздрав и въздъхна.
— Просто не го разбирам. Тези полета, където отглеждат нови ворди. Въздушният легион ги овъгля преди да могат да приберат повече от една или две реколти. Откъде тези изчадия на врани вземат толкова много нови гадини?
— Всъщност — каза Ерен, — мисля, че знам отговора на този въпрос, милорди.
Акватайн вдигна глава и изви вежди към Ерен.
— Получих доклад от стар мой бизнес познат извън Форция. Той беше контрабандист на афродин и използваше фурии, за да отглежда остролист в пещери под земята.
Остролистата камбанка — красивото синьо цвете, от което се прави афродина — при определени условия можеше да расте дори без слънчева светлина и контрабандистите, които незаконно произвеждаха наркотика, активно се възползваха от този факт.
— Той казва, че районите, където популацията на ворди е най-голяма, напълно съвпадат с районите, където има най-голям брой подходящи пещери.
Акватайн тънко се усмихна.
— Полетата на повърхността са били уловка — промърмори той. — Нещо, което да ни отвлече вниманието, да ни накара да се чувстваме така, сякаш сме успели, и да ни попречи да търсим истинския източник на попълнения за врага, докато не стане прекалено късно да предприемем нещо по въпроса.
Той поклати глава.
— Това е влиянието на Инвидия. Това е нейният начин на мислене.
Ерен се изкашля в неловко мълчание.
— Атис — каза Рокус, подбирайки внимателно думите си, — тя помага на вордската кралица. Може би по собствена воля. Знам, че тя е твоя жена, но…
— Тя е предател на Империята — каза Акватайн със спокоен и твърд тон. — Няма значение дали се сражава срещу Алера по собствена воля или не. Тя е вражески актив, който трябва да бъде премахнат.
Той махна с ръка.
— Господа, губим време. Сър Ерен, имате ли нещо друго да докладвате?
Ерен се съсредоточи и обобщи доклада си. Освен загубата на Парция почти нищо не се беше променило.
— Другите градове се държат. Никой не е съобщил, че е видял вордската кралица.
— Има ли някакви признаци, че кроачът е проникнал в Изгарящата джунгла? — попита Първият лорд.
— Засега не, сър.
Акватайн въздъхна и поклати глава.
— Предполагам, че каквото и да са оставили децата на Слънцето, то ни е държало настрана в продължение на петстотин години. Защо вордът да е по-различен? — той погледна Рокус. — Ако имахме повече време, бихме могли по някакъв начин да го използваме срещу тях. Сигурен съм.
— Ако желанията бяха коне — изръмжа в отговор Рокус.
— Това, че е банално клише, не го прави по-малко вярно — каза Акватайн. — Моля, продължете, сър Ерен.
Ерен си пое дълбоко дъх. Това беше моментът, от който се страхуваше цяла сутрин.
— Сър — каза той. — Мисля, че знам как да забавя напредването им към Рива.
Рокус се изсмя изненадано.
— Наистина ли, момче? И току-що се сетихте да го споменете?
Акватайн се намръщи и скръсти ръце.
— Кажете какво мислите, курсор.
Ерен кимна.
— Направих изчисления за скоростта на напредването на ворда на различни етапи от тяхната кампания и установих къде се движат най-бавно и къде — най-бързо — той прочисти гърлото си. — Мога да ви покажа цифрите, ако…
— Ако не вярвах във вашите способности, нямаше да сте тук — отговори Акватайн. — Продължавайте.
Ерен отново кимна.
— Вордът се движеше най-бързо по време на напредването си през долината Амарант, сър. А най-бавното им придвижване беше отчетено, когато преминаваха пустошта на Калар — и отново, когато напредваха през региона около Алера Империя — той си пое дълбоко дъх. — Сър, както знаете, вордът използва кроача като вид храна. Това е предимно желеобразна течност под много здрава, еластична обвивка.