Акватайн кимна:
— И те могат по някакъв начин да контролират потока на хранителни вещества през него. Тоест кроачът е нещо като акведукт, само че вместо вода, той пренася храната им.
— Да, сър. Вярвам, че за да расте, кроачът трябва да консумира други форми на живот — животни, насекоми, трева, дървета, други растения и т.н. Мислете за него като за черупка около семе. Без този първоначален източник на хранителни вещества семето не може да расте, не може да удължи корените си и не може да роди живот.
— Слушам те, продължавай — тихо каза Акватайн.
— Пустошта на Калар е практически без живот. Когато кроачът стигна до нея, темпът му на напредък рязко спадна. Същото се случи, когато прекосяваше района, изгорен от силите, отприщени от Гай Секстус — друга област, която на практика беше изпразнена от живот.
— Докато в долината богатството на почвата и земята го е подхранвала много добре, което му е позволило да се разпространява много по-бързо — измърмори Акватайн. — Интересно.
— Честно казано, сър — продължи Ерен, — кроачът е враг също толкова опасен, колкото и всяко създание, създадено от вордската кралица. Той задушава живота, храни врага, служи им като страж — и, кой знае, може би прави нещо, което все още не сме разбрали. И ние знаем, че основната част от техните войски не напредва, без кроача да ги снабдява. Единственият път, когато го направиха…
— Беше в присъствието на вордската кралица — каза Акватайн с блеснали очи.
Ерен кимна и бавно издиша. Първият лорд разбра.
— Колко време може да ни даде това?
— Ако приемем, че моите изчисления са верни и че темпът на напредък се забавя пропорционално, четири до пет седмици.
— Достатъчно време, за да въоръжим поне още четири легиона, и с голяма вероятност да принудим кралицата им да се появи, за да води лично ордата над откритата земя — Акватайн доволно кимна с глава. — Добре.
Рокус се намръщи, докато гледаше от единия към другия.
— Значи… ако успеем да предотвратим разпространението на кроача, кралицата им ще трябва да присъства лично при атаката срещу нас?
— Общо взето, да — каза Акватайн. — Във всеки случай допълнителното време за подготовка няма да навреди.
Той погледна към Ерен и кимна.
— Вие имате всички правомощия от Короната да наберете необходимия брой призователи на огън, да евакуирате всички, които остават в коридора за настъпление, и да попречите на врага да използва ресурсите си. Погрижете се.
— Да се погрижи за какво? — попита Рокус.
— За да забавим кроача и да накараме кралицата да се покаже — тихо каза Ерен, — ние ще трябва да ги накараме да гладуват. Да изгорим всичко, което расте. Да посипем нивите със сол. Да отровим кладенците. Да се уверим, че не е останало нищо, което би му помогнало да пусне корени от сегашното си местоположение до Рива.
Очите на Рокус се разшириха.
— Но това означава… кървави врани. Това е почти триста мили обитавана обработваеми земи. От последните в Алера, които все още са свободни. Говорите за изгарянето на най-плодородните обработваеми земи, които са ни останали. За унищожаването на хиляди градове, холтове и домове, които принадлежат на нашите хора. За появата на десетки хиляди нови бежанци.
— Да — отговори просто Акватайн. — И това е много работа. Най-добре започнете веднага, сър Ерен.
Стомахът на Ерен се сгърчи от отвращение. След всичко, което беше преживял от момента на появата на ворда, той бе видял повече от достатъчно разрушения и загуби, причинени от врага. Колко ли по-лошо ще е да стане свидетел на по-нататъшното унищожение на Алера — този път от ръцете на собствените й защитници?
Особено когато дълбоко в себе си знаеше, че това няма да има голямо значение. Каквото и да правеха, тази война можеше да свърши само по един начин.
Но те бяха длъжни да опитат. А и когато дойде вордът, той едва ли ще остави нещо от тези земи.
Ерен отдаде чест с удар в гърдите и се поклони на Първия лорд. След това се обърна и напусна палатката, за да организира най-големия акт на преднамерено унищожение, извършван някога от алеранските войски. Само се надяваше това да не се окаже напразно — че в крайна сметка опустошението, което щеше да създаде, ще послужи за някаква цел.