Докато върши това, помисли си Ерен, това ще е една доста малка и анемична надежда, но слабичкият дребен курсор реши все пак да я подхрани.
След всичко.
В края на краищата тя беше единствената, която му беше останала.
Исана Гай, теоретично Първата лейди на Алера, се уви по-плътно в дебелото си пътно наметало и погледна през прозореца на затворения въздушен екипаж. Сигурно сега са много близо до дома й — долината Калдерон, някога считана за най-отдалечената и примитивна област в цяла Алера. Тя погледна пейзажа, който бавно се носеше далеч отдолу, и се почувства някак разочарована. Рядко беше виждала Калдерон от въздуха, а провинцията под тях се простираше на мили и мили наоколо. Всичко изглеждаше еднакво — или дива гора, с хребети на планини, които приличаха на бръчки в покривката, или обработваема земя, белязана от широки равни площи зимни полета, подготвени за пролетта, а пътищата й вървяха като паяжина между холтовете и градовете.
Знаеше само, че точно в този момент можеше да гледа собствения си дом. Но нямаше референтна точка, по която да го разпознае от тази височина.
— … което би довело до намаляване на разпространението на болести в бежанския лагер — каза спокойният глас на младата жена.
Исана примигна и погледна спътничката си — стройна, сериозна на вид млада жена с фина русо-бяла коса, която се спускаше в копринен водопад до лактите й. Исана усети търпението и спокойната радост на момичето, подправени със същата спокойна скръб, излъчваща се от нея като топлина от кухненска фурна. Исана знаеше, че Верадис несъмнено е усетила собственото й смущение, докато мислите на Първата лейди се лутаха.
Верадис вдигна поглед от купчината бележки и изви тънките си светли вежди. Слаб намек за усмивка проблесна по устните й, но тя се въздържа от спекулации.
— Милейди?
— Извинете — каза Исана и поклати глава. — Мислех за дома. Доста е разсейващо.
— Вярно е — каза Верадис и наведе глава. — Ето защо се опитвам да не мисля за моя.
Пронизващо усещане за дълбока скръб проблесна от младата жена, основата му беше от вина, а върхът — от ярост. Това чувство изчезна толкова бързо, колкото и се появи.
Верадис призова своята фурия, за да скрие емоциите си от острите възприятия на призовател като Исана. И Исана й беше благодарна за този жест. Без талант за призоваване на метал, който да балансира емпатичната чувствителност, характерна за всеки призовател на вода с уменията на Исана, силните емоции можеха да бъдат парализиращи и болезнени като внезапен удар в лицето.
Не че Исана можеше да обвинява момичето за тези чувства. Бащата на Верадис беше Върховен лорд Церес. Тя видя какво се случи с дома й, когато вордът превзе града.
Нищо човешко не обитаваше там сега.
— Съжалявам — каза Исана тихо. — Не помислих.
— Честно казано, милейди — отговори Верадис със спокоен и леко откъснат глас, издайнически знак за използване на призоваване на метал за овладяване и скриване на емоциите, — трябва да преодолеете това. Ако се опитате да избягвате всяка тема, която може да ми напомни за Цер… за бившия ми дом, няма да можете да ми кажете нито дума. За мен е естествено да изпитвам болка в момента. Вие не сте направили нищо, с което да я предизвикате.
Исана протегна ръка, за да докосне за миг ръката на Верадис, и кимна.
— Но все пак съжалявам, дете.
Верадис й се усмихна още веднъж. Тя сведе поглед към документите, после отново погледна Исана. Първата дама изправи гръб, изпъна рамене и кимна.
— Извинявам се. Какво казваше? Нещо за плъхове?
— Нямахме представа, че те могат да бъдат носители на болести — каза младата жена. — Но след като в три лагера бяха въведени мерките за сигурност, за да се предпазят от ворда, популациите на плъхове в тях значително намаляха. Месец по-късно същите тези лагери бяха почти изцяло без болести.
Исана кимна.
— Тогава ще използваме остатъка от бюджета за сигурност на Дианическата лига, за да започнем да прилагаме същите мерки и в другите лагери. Приоритет ще имат онези, които са най-засегнати от болести.
Верадис кимна и изтегли втори документ от купчината. Тя го подаде на Исана заедно с перото.
Исана плъзна поглед по документа и се усмихна.
— Щом така или иначе знаете как ще реагирам в един или друг случай, защо не продължите без мен?