Около тях ледът стенеше и пукаше. Подът на пещерата равномерно се люлееше и накланяше — много по-плавно от палубата на кой да е кораб, и това показваше размера на ледения кораб около тях.
— Може би не бива да го наричаме пещера — промълви той. — По-скоро е товарен отсек.
— Доколкото разбирам — каза Алера, — обикновено пътниците на кораба са наясно с наличието на товарния отсек. А това място е тайна за всички освен мен, теб и Кайтай.
Тави се опита да изтръгне част от звъненето от ушите си и вдигна поглед към своя наставник. Алера изглеждаше висока млада жена. Въпреки студа на пещерата, тя носеше само лека рокля, която първоначално изглеждаше като сива коприна. По-внимателен оглед би показал, че роклята е направена от кълбяща се мъгла, тъмна като гръмоносен облак. Очите й непрекъснато блестяха в различни цветове, преливайки във всеки възможен оттенък. Дългата й коса беше с цвят на зряла пшеница, краката й бяха боси и беше нечовешки красива.
Което беше съвсем естествено, помисли си Тави, Алера изобщо не беше човек. Тя беше въплъщение на фурия, може би най-великата фурия в цяла Карна. Тави не знаеше възрастта й, но тя говореше за самия Гай Примус — легендарния основател на Империята — сякаш току-що е разговаряла с него. Никога не беше показвала каква сила притежава, но при тези обстоятелства Тави беше решил, че ще е по-мъдро да се отнася с нея с учтивост и уважение, отколкото да се опита да предизвика някаква проява на сила в нея.
Алера вдигна въпросително вежди.
— Ще повторим ли упражнението?
Със стон Тави се изправи и изтръска финия, мек сняг от дрехите си. Тук имаше повече от метър сняг. Алера каза, че го е поставила тук специално, за да увеличи шансовете на Тави да оцелее по време на обучението.
— Дайте ми секунда — каза Тави. — Трудно е да се лети.
— Напротив, летенето е съвсем лесно — каза Алера. Устата й се беше извила в развеселена усмивка. — Но да оцелееш при кацането не е.
След секунда Тави спря да я гледа яростно. После въздъхна, затвори очи и се съсредоточи върху призоваването на вятъра.
Въпреки че във въздуха на пещерата нямаше видими, въплътени фурии, като ветрогони или фурията на графиня Калдерон — Сирус, в нея все още имаше много дребни фурии. Всяка от тях беше миниатюрна, с почти никаква сила, но събрани заедно, благодарение на волята и силата на въздушния призовател, тяхната обединена сила беше огромна — планина, направена от пясъчни зрънца.
Събирането на необходимите за летене фурии беше досаден процес. Тави започна да си представя фуриите в съзнанието си, визуализирайки ги като светлинни петънца, които се вихрят във въздуха като облак светулки. След това започна да си представя как всяко отделно петънце полита към него с дъха на вятъра, първо едно по едно, после по две, после по три и така нататък, докато всяко едно от тях се събра във въздуха около него. Първият път, когато успешно призова вятърните фурии, му отне половин час, за да осъществи подвига. Оттогава беше намалил това време до около три минути и ставаше все по-бърз, но все още имаше много да учи.
Почувства, че е готов. Самият въздух около него зловещо пълзеше по кожата му, притискаше и галеше. Тогава отвори очи, мислено призова фуриите и ги събра във вятър, който се завихри и завъртя, след което внимателно го вдигна от покрития със сняг под на пещерата. Той насочи фуриите да го вдигнат, докато подметките на ботушите му се отдалечат на около ярд от пода, и увисна неподвижно, намръщен от концентрацията.
— Не е зле — каза спокойно Алера. — Сега полети и този път не забравяй за вятърния щит.
Тави кимна и коригира ъгъла на въздушния поток така, че той да го притисне отзад и отдолу, и започна бавно да се движи през пещерата. Нужна беше огромна концентрация, но той се опита да раздели вниманието си на две, като продължи да поддържа вятърния поток, и в същото време се съсредоточи върху оформянето на щит от втвърден въздух пред себе си.
За секунда си помисли, че ще се получи, и започна да се движи напред с повече сила, ускорявайки полета си. Но след няколко секунди концентрацията му отслабна, вятърните фурии се разпръснаха като пух от глухарче и той полетя надолу — точно в центъра на тридесетфутовия басейн.
Шокът от студената, почти замръзнала вода изсмука въздуха от дробовете му и той за секунда бясно заблъска с ръце, докато не се принуди да мисли с главата си, а не с крайниците. Тави посегна към водните фурии, събра ги около себе си за по-малко от петнадесет секунди — водното призоваване му беше по-лесно — и им заповяда да го извадят от водата и да го поставят на покрития със сняг под на ледената пещера. Това не намали особено изгарящата, жилеща болка от студа, и той се просна треперещ с цяло тяло.