— Продължаваш да се подобряваш — каза Алера и го погледна отгоре. Тя спокойно наблюдаваше полузамръзналото му състояние. — Технически.
— Н-не м-ми пом-м-магате — заекна тресящият се Тави.
— Така е — каза Алера. Тя вдигна роклята си, сякаш беше обикновена дреха, и седна до него. — Трябва да разбереш нещо за мен, млади Гай. Може да се появявам във форма, подобна на вашата, но аз не съм същество от плът и кръв. Не чувствам като вас по отношение на много неща.
Тави се опита да се концентрира върху призоваването на огън, което да започне да натрупва топлина в тялото му, но му беше останала толкова малко енергия, че процесът обещаваше да е дълъг — ако изобщо успееше да го управлява. За да го опрости, се нуждаеше от открит източник на огън, но такъв нямаше.
— Какво искате да кажете?
— Твоята потенциална смърт например — каза тя. — Точно сега можеш да замръзнеш до смърт на този етаж. Това не би ме разстроило особено.
Тави реши, че това е добра мотивация да продължи да се фокусира върху призоваването на огъня.
— Защо?
Тя му се усмихна и отметна кичура коса от челото му. То изпука и няколко късчета лед се посипаха по миглите му.
— Всичко умира, млади Гай — каза тя. За миг погледът й се отдалечи и тя въздъхна. — Всичко. Аз съм по-възрастна — много, много по-възрастна, отколкото би могъл да разбереш.
— На к-колко години сте?
— Нямате подходяща система за номериране — каза тя. — Твоят ум е изключително надарен, но дори ти едва ли би могъл да си представиш количество от един милион обекта, още по-малко активност от един милион години. А аз съм виждала хиляди милиони години, Октавиан. За това време океани се раждат и умират. Пустини се превръщат в тучни земеделски земи. Планини се разпадат на прах и стават долини, а нови планини се раждат в огън. Самата земя тече като вода, континенти се движат и сблъскват, а звезди се въртят и навиват в други форми.
Тя се усмихна.
— Това е великият танц, алеранецо, а твоят жизнен цикъл е само един такт от една безкрайна песен.
Тави изтръпна още повече. Знаеше, че това е добър знак. Означаваше, че повече кръв достига до мускулите му и те бавно се затопляха. Той продължи с призоваването.
— За това време видях смъртта на много неща — продължи тя. — Цели видове идват и си отиват като искри, издигащи се от лагерен огън. Разбери, млади Гай, аз не тая никаква неприязън към теб лично. За мен едно-единствено същество е толкова незначително, че честно казано ми е трудно да различа единия от вас от другия.
— Ако т-това е вярно — попита Тави, потръпвайки от студа, — тогава защо сте тук с мен?
Тя му се усмихна тъжно.
— Може би се отдавам на прищявка.
— А м-може би не казвате цялата истина.
Тя се засмя с топъл смях и Тави изведнъж почувства пулса на сърцето си, а мускулите му постепенно започнаха да се отпускат.
— Умни сте — това е едно от нещата, които правят вашия вид привлекателен — тя млъкна и замислено се намръщи. — През цялото време на моето съществуване никой никога не е общувал с мен, до появата на твоя вид — изведнъж тя разцъфна в усмивка. — Предполагам, че ми харесва компанията.
Тави почувства как топлината започва да се събира в корема му, когато призоваването му най-накрая започна да набира скорост. Сега ще трябва да внимава, за да не остави фуриите да станат твърде горещи. Може студът да го е изморил, но не смяташе, че запалването на вътрешностите му ще е по-приятно в дългосрочен план.
— Но ако умра, ще има ли с кого да говорите?
— Би било обезпокоително, но предполагам, че бих могла да намеря и проследя нова кръвна линия.
Треперенето най-накрая — най-накрая! — утихна. Тави бавно седна и протегна ръка, за да прибере мократа си коса назад. Пръстите му бяха сковани и частично вцепенени. От косата му паднаха парченца лед. Той продължи с призоваването.
— Например Атис Акватайн? — предположи Тави.
— Най-вероятно — каза тя и кимна. — В крайна сметка той прилича много повече на твоя предшественик, отколкото на теб. Въпреки че, доколкото знам, сега се казва Гай Атис Акватайн. Не разбирам как един съдебен процес може да промени самоличността му.